Ние сме милиардери на секундите, казва писателят
Нечетенето на книги е опасно за живота. Сакатлъкът умствено до сакатлък телесен ще те отведе. Така завършва един от разказите на Георги Господинов, който писателят прочете пред рекордна аудитория за литературна среща. Близо 300 пловдивчани се събраха в театъра, за да видят и чуят най-превеждания в чужбина и най-продаван у нас автор в камерната зала на Драмата. Господинов припомни, че липсата на нужда от етажерки за книги води по естествен начин на нужда от черешово топче. Което днес не е от череши, а от чам, с корабен лак. И не пука, а плюе.
Близо два часа продължи разговорът на маестрото на думите с почитателите му от Пловдив. Той разкри някои от тайните си пред публиката. Говори са майка си, за прародителите си, за изгубените светове, изгубените планети, за надеждата, промяната, цифрите в думите и думите в цифрите. Валяха въпроси за 
кризата, за ситуацията в държавата, за писателската му техника. За която той разкри интересен технически похват- Господинов събира идеи дори ходейки пеш, а те попадат в бележника, който не излиза от джоба му. За близо 20 години в литературата той е сменил точно 61 творчески тефтерчета. Днес най-верният му другар е тънък Молескине, запасан или в панталоните, или във вътрешния джоб на сакото. Тук нахвърлям бележките си.
Пиша страшно грозно, но това развинтва въображението, не крие една от малките си литературни тайни Господинов.
За кризата
Няколко поколения в България не са излизали от криза. Така тя става някак вкоренена. Става културна, лична, екзистенциална криза. Тя е по-трудно преодолима. Проблемът не е в промяната на конституцията, а в излизането от личната криза. Моята кауза е четенето и разказването на истории. Защото това е част от пътя, който може да ни изкара от тази криза. Култура на мълчанието в това общество ни убива, подчерта Господинов.
За цифрите в творчеството
Георги Господинов е един от българските автори, който играе с цифрите. Но за да им предаде не математическо, а литературно значение. Много слаб бях в математиката. Вече не се и опитвам да се подобря. Примирил съм се. Както знаете, отличниците по математика са в чужбина, а отличниците по литература остават тук. Но цифрите могат да бъдат спасение. Ние сме милиардери на секундите. Да броиш годините в живота е разсипничество. В минути и секунди ще живеем не толкова обидно кратко, казва Господинов.
За изхода и надеждата
61-ото творческо тефтерче на Георги ГосподиновПисателят е известен с позицията си по сериозни обществени и социални теми. Изключително активен е в последните над 100 дни, в които във властта се вихри Тройната коалиция на задкулисието. Надеждата ми е в четящия човек. И като казвам четящия човек нямам предвид само хората, които четат. За мен четящият човек е знаещ 
човек, колебаещ се човек, несигурен. Аз искам да възстановя несигурността в човека. Защото несигурният човек се лута, обмисля, взима решения. Докато в момента върви една фрапираща самонадеяност. Всички големи зулуми са правени от хора, които са самонадеяни, удрят по масата, сякаш знаят какво правят, неуязвими са или само се мислят за такива. За мен е много важно да реабилитираме уязвимостта в човека. Страшно ме е страх от хора, които се мислят за неуязвими, каквито са хората във властта в момента. Човешко е да си уязвим. Човешко е да се засегнеш, да се обидиш, да си чувствителен. И ако намерим такива политици, които да са уязвими и чувствителни- там е едната надежда. Другата са младите хора, казва писателят.
