Борето отпразнува рождения си ден в окупираната зала на Ректората, пожелаха му Оставка
Как минава една нощ в окупираната 5 аудитория на ПУ? Какво правят младите хора в малките часове на деня, как спят, с какво се хранят, общуват ли, сънуват ли? Под тепето прекара вечер в Залата на морала, както са я кръстили колегите на Ранобудните, които ги подкрепят, но все още не са се включили пряко в окупацията. Те знаят, че нощите в аудиторията са без пантофи и пижами, без телевизия и домашна трапеза, без студена бира и мач от английската висша лига.
Снежи учи Борето на танциНеделя вечер е. По телефона разбираме, че някои от основните организатори на пловдивската окупация са в столицата. Пак се намират в аудитория, но на 150 километра от Ректората на ПУ- тази на Софийския университет, сред тамошни Ранобудни и лектори. Там среща са си дали 13 университета от цялата страна за дебат по повод съвместните действия и следващите студентски стъпки. Дискусията е при затворени врати и продължава до 23 ч.
Точно час преди полунощ нашия екип застава пред охраната на Ректората с молба за достъп до 5 аудитория. Преди това сме се уговорили със Снежи и сме заявили, че ще се съобразяваме с мерките за сигурност, на които държи човекът на портала. Снежи и гардът ни посрещат на входа. С поздрав „Добър вечер! Здраве ви желаем“ отговорникът по сигурността отключи и входа, и усмивката си, за да ни допусне в университета. Който за първи път виждаме толкова тъмен, тих. Но не и пуст. Защото 5 аудитория свети и живее.
В една от най-големите зали на ПУ се намират четирима студенти. Другите са на столичната лекция, 
Рожденикът с последното парче, отделено за охранатапосрещат ни те ентусиазирано. Стъпват леко с кецовете си, сякаш вървят в свята територия. Каквато без съмнение е 5 аудитория в последните девет дни- тя е като мислена граница между дълбоката дрямка и пробуждането, между задкулисието и морала.
Идвате тъкмо навреме. Тази вечер е по-особена. Имаме рожденик, казва нашият гид Снежи, докато ни прекарва между банките в аудиторията, които в момента са парламентарни, а не студентски. По някое време през нощта се превръщат и в импровизирани кревати. Тази вечер обаче по всичко личи, че ще влязат в тази употреба по-късно, тъй като има повод. Лазарникът Борето сам разрязва тортата за празника си. Той е избрал точно рождения си ден, за да се включи в окупацията. Поводът е двоен- празнувам рождението си, но и първата си вечер тук, обяснява младежът. Става на 23. Мама Роси бе
направила огромна шоколадова торта, поръсена с орехи. Вълшебна. Лакомството се разнася върху пластмасови чинийки и бързо се стапя. Ранобудните са като шевни машини с пластмасовите си вилици. А шоколадът е най-важната съставка в окупационното им ежедневие- държи ги будни и стимулира мисловните дейности в аудиторията. Колегите на Борето също се бяха постарали- с подръчни материали бяха изработили поздравителна картичка във формата на сърце с: „ Боре, на всички будни успех. ЧРД 23“. Всички си пожелаха следваща торта, която ще разрежат, да е за Оставката.
Сочната торта на мама РосиНа празник, като на празник. Лека хубава музика се лее от малка тонколона, вързана за един от лаптопите в залата. Звучи фънк, джаз, нежен рок. Погледите танцуват върху полуизядената торта и записките по бялата дъска. А там- схеми, важните точки за деня и следващите 24 часа, предстоящи стъпки, идеи за лекции. Това е работният ни плот, дневникът ни, обясняват Ранобудните.
След тортата на мама Роси идва ред на комуникацията с колегите, които все още са в столицата. Тя върви, докато всеки е заел различна позиция в аудиторията и мисли за утре. Мина страхотно, казват от София, без да издават детайли. Младите хора са предпазливи с журналистите, съвсем обяснимо. В 
Топлилото на студентитепоследните няколко дни определени медии се опитват всячески да компрометират мисията им. Няма да успеят, подчертават Ранобудните. Видяхте какво беше на 1 ноември. Бяхме сплотени, единни. Хората искат едно- ново начало. За утре имаме още по-високи очаквания. Ще им разкажем играта. Още малко и цяла България ще празнува, смятат младите хора.
В деветия ден на окупацията студентите вече имат всичко необходимо за оцеляване – одеяла, духалка, личен интернет с тяхното име с парола „nqmaparola”, вода, храна, кафе, чай, буркан с мед за 
чая. И малко останала торта за утре, допълват те. Имат и четива за дългите вечери, предимно академични. Иван не се отделя от дебелото право. Изданието е подчертано навсякъде с розов маркер – само най-важното. Иван е готов да бъде подложен на кратък изпит. Избираме онези абзаци, които бъдещият правист не е подчертал. Е, нямаше ред, на който да го хванем неподготвен. Иван е онзи младеж, който извика от най-високото стъпало на паметника на Съединението, че прави това заради малката си сестричка. Той е един от любимците на целия университет.
Тръгваме си късно през нощта, няколко часа след полунощ. Изпращат ни всички, а рожденикът върви към изхода на университета с парче сочна торта. За охранителят, който бе така добър в късния час да ни изпрати така, както ни посрещна- с усмивка. Борето връчва сладкишът на портиера, а той отговаря: „Да си жив и здрав, моето момче. Успех във вашето начинание“.
