Каназирева: Разумният вариант е България да следва опита на Европейския съюз в казуса с Летище Пловдив
То трябва да стане общинско дружество, ако искаме да бъде спасено и запазено
Държавата трябва да прехвърли управлението на „Летище Пловдив“ ЕАД на община Пловдив. Това е европейският модел и единственият разумен вариант, за да бъде спасено от фалит изпадналото във финансова криза дружество, смята Дани Каназирева.
След анализ на проблемите на летището лидерът на „Съюз за Пловдив“ и екипа й предлагат преструктуриране на тази стратегически важна за региона фирма от държавна в общинска.
Ето анализа им по казуса без редакторски намеси:
Каква е истинската ситуация с Летище Пловдив?
Безспорно е, че пловдивското летище, в което преди няколко години бяха инвестирани 50 млн. лева с перспективата да обслужва цяла Южна България, се води към унищожаване с цел да се отдаде на безценица на концесия, в частни ръце, по традиция – на приближени до властта хора.
В качеството си на едноличен собственик държавата не изпълнява задълженията си спрямо дружеството съгласно европейското законодателство. От години към летището се подхожда като към доходоносна ясла, от която се храни партийната номенклатура в зависимост от това коя политическа сила е на власт. В резултат на тази порочна политика липсва адекватен на съвременния пазар мениджмънт, авиолиниите са сведени до санитарен минимум, услугите са намалени, персоналът – съкратен. От тази ситуация губят гражданите, които продължават да се надяват на бърз въздушен транспорт от летище – Пловдив, бизнесът и туризмът в региона.
Основната причина, която се изтъква за кризата в държавното дружество, е че няма пари за издръжка. Това е пълна лъжа и манипулация.
За миналата година приходите от стопанска дейност са около 2,5 млн. лева. Приходите от летищни услуги за миналата година са приблизително 1,5 млн. лева. Това прави общо 4 млн. лева приходи.
Разходите за същата 2014 г. са около 5 млн. лева. Получава се разлика в недофинансирането от 1 млн. лева.
Но и този недостиг има обяснение:
На Летище Пловдив се извършват много полети, свързани с изпълнението на т.нар. „задача на публичната власт или услуги от общ икономически интерес“. Тези полети представляват почти две трети от всички полети, извършвани на Летище Пловдив, и за тях не се заплаща, въпреки че става дума за търговско дружество.
Властта се възползва от нашето летище и не си плаща.
Ако тези полети се заплащат, летището може да се самоиздържа. Ако се спазват правилата и Търговския закон, дори ще излезе на печалба. Не му трябват никакви субсидии, въпреки финансовата криза, в която държавата въвлече собственото си дружество и продължава да го потапя.
Сега, противно на икономическата логика и европейското законодателство цялата печалба, която получава Летище Пловдив, влиза в общия държавен кюп и не се връща. Харчи се за други цели. Няма да има недостиг, ако всички постъпления от търговската дейност остават в дружеството.
Управлението на летището е вторият сериозен проблем.
На летището не се гледа като на стратегически важно дружество, а като на донор, от който се поддържа партийната каса на управляващата партия или коалиция. Летището от край време се използва за партийни назначения срещу високи заплати, без да се залага на основния принцип в менджмънта – компетенност, предприемчивост, опит.
Екипът на „Съюз за Пловдив“ направи подробен анализ на летищата в Европейския съюз. Икономически напредналите държави са се ориентирали към регионални летища, които са собственост на общините, след като безвъзмездно са им прехвърлени за управление от държавите. Фактите нееднозначно показват тази тенденция.
През 2005 г. общинските летища в ЕС, предназначени за обществено ползване, са били 235, а през 2012 г. – 320. Ефектът е голям ръст за местните икономики, а съответно и за хората, които живеят и работят в общините, особено когато тези общини имат амбицията да се развиват като туристически дестинации.
Примерите от Европа
Летище Меминген, което се намира на 120 км. от Мюнхен, Германия, преди шест години става собственост на община Меминген и от нула пътници тогава днес обслужва 2,5 милиона души годишно. Районът, който беше известен като селскостопански, се превърна в привлекателна туристическа дестинация и за 2013 г. отчита 17 милиона нощувки.
Същият икономически напредък се наблюдава във всички региони, които имат действащи регионални летища. В Румъния, която се придържа към европейските правила, също има голям ръст на пътници на регионалните летища. На някои от тях, например в Крайова и Търгу Муреш, за две години броят на преминалите пътници е 10 пъти по-голям в сравнение с предишния държавен статут на дружествата.
Летището в Тимишоара само през миналата година е обслужило 1,2 милиона пътници и в момента там се строи карго терминал. В Брашов, където летището също е регионално, през 2014 г. са направили ремонт на пистата и сега изграждат пътнически терминал с капацитет да посрещне един милиона души. Важен детайл е, че най-малко 80 % от тези 320 региона в ЕС, които имат регионални летища, не са по-атрактивни за туризъм от Пловдив и областта.
Позицията на Дани Каназирева и „Съюз за Пловдив“
Нашите предложения са съобразени с европейския модел. Вместо държавата умишлено да води Летище Пловдив ЕАД към фалит, предлагаме да следва практиката на ЕС. Необходимо е да се започне с децентрализация, като акциите на държавното дружеството бъдат прехвърлени като собственост безвъзмездно на община Пловдив.
Другият проблем, който задължително трябва да бъде решен, за да проработи европейският модел, е да се въведе принципът на надпартийно управление на летището. Мениджмънт, основан единствено върху компетентността и професионализма на ръководителите на летището, ще осигури стабилни приходи, печалба за община Пловдив и безспорни ползи за хората и бизнеса в региона.
Следващата стъпка към промяната е създаване на Фонд за подпомагане на летището, но не и този, който беше сформиран преди няколко години и действа до днес, както се видя – неуспешно. Съществуващият Фонд е пълен с партийни чиновници, които не могат да управляват общините, камо ли това специфично дружество, и само усвоява парите, без да има реална полза.
Фондът, създаден по европейския модел, трябва да изпълнява най-важната задача – да привлича достатъчно пътници на летището. Другата цел е да осигурява финансовите средства, необходими за заплащането на рекламата на региона на специализиран рекламен пазар, който освен че популяризира региона, привлича и открива нови авиолинии. Във Фонда свободно, без ограничения, трябва да участват граждани, общини и бизнес.
Добре работещото летище ще донесе огромен ефект за икономиката на региона.
Пловдив ще бъде много по-достъпен и привлекателен за туристи, особено като се има предвид, че през 2019 г. градът става Европейска столица на културата. И бизнесът, и гражданите, които все по-често пътуват по света, имат нужда от летището до Пловдив.
Отдаването на аеропорта на концесия носи огромни рискове, защото няма никаква гаранция доколко е стабилен евентуалният концесионер. Неудачните примери в това отношение са твърде много и един от тях е с Централна гара – Пловдив. До този момент резултатът от тази концесия е повече от плачевен и единственото, което засега виждаме, е изграждането на автогара, а в съседство има две. Новата автогара ще закрие фасадата на гарата, която се счита за паметник на културата. За съжаление, всичко това се случва с благословията на държавната власт и пред очите на общинските управници в града ни.
