Дани Каназирева и „Съюз за Пловдив“: Паркирай, ако можеш
Удобно и нормално паркиране – услуга, за която хората реално са платили чрез данъците си, но не я получават
Паркирането в Синя зона и наказателните мерки чрез поставяне на скоби и репатриране с паяк се превърнаха в златна мина за общинския бюджет.
За един мандат, 4 години, водачите на МПС са вкарали в градската хазна близо 12 млн. лв. Но тези пари потъват в общия кюп и изобщо не се взимат мерки, не сe инвестират в паркинги липсва дори и концепция за поетапно решаване на проблема с паркирането, коментира Каназирева
Справедливото е тези средства да се реинвестират или харчат целево за изграждане на обществени паркинги и джобове, и то не само в централна градска част, но и в кварталите. Утопия си остана и препоръката в генералния план за организация на движението в Пловдив за изграждане на буферни паркинги, където могат да спират пристигащите извън Пловдив коли.
Като сапунени мехури се спукаха обещанията за етажни паркинги в Капана и в Стария град. По лансираната в началото на мандата идея за многоетажен паркинг до Съдебна палата днес се мълчи. Единственото, което беше направено в настоящия мандат, са паркоместа за два туристически автобуса до Източната порта. В Пловдив са регистрирани над 160 000 автомобила или почти всеки втори жител има кола. И няма къде да я паркира.
Най-големият проблем с места за паркиране е в жилищните квартали на Пловдив.
Ситуацията в жилищните квартали в Пловдив е критична, а в отделни райони – направо катастрофална, считат от „Съюз за Пловдив“. Паркира се безразборно по тротоарите, на улиците, в зелените площи, междублокови пространства и в градинки. Хората са принудени да го правят, тъй като общинските действия в тази насока са нулеви. Общината продължава да разпродава имотите на Пловдив, които могат да бъдат отредени за паркинги и съответно постепенно да се осигури една качествена и достъпна услуга, за която хората реално плащат чрез данъците и таксите си.
Дани Каназирева и „Съюз за Пловдив“: незабавно приемане на следните решения:
1. Намаляване на цената за общинските паркинги от 2 на 1 лева на час и изравняване с цената за паркиране в Синя зона. Различните цени между паркингите в „идеалния“ център и Синя зона е поредният парадокс. Затова и малкото общински паркинги са празни, а улиците в Синя зона са задръстени.
2. Задължително изграждане на буферни паркинги в широк център с ниска цена за престой – 0,50 лв. за час или изобщо без такса – по подобие в София, с цел да бъдат атрактивни за ползване от хората. Това ще разтовари идеалния център.
3. Изграждане на обществени охраняеми паркинги в жилищните квартали, без такса за ползване от живущите в района. Това ще освободи тротоари и зелени площи в кварталите. За това е нужно: спиране на безогледното разпродаване на общински терени, отреждане на част от тях за нови места за паркиране. Така постепенно ще се осигури една качествена услуга, за която хората реално плащат чрез данъците и таксите си, но не я получават.
4. Ограничаване на Синя зона след анализ и обсъждане с пловдивчани. Прецизиране на софтуера за плащане с SMS.
5. Спиране на тормоза на т.нар. паяци и репатриране на неправилно паркираните автомобили само в краен случай, когато се създава риск за участниците в движението.
6. Проектиране и изграждане на паркоместа тип „джобове“, след подробен анализ на инфраструктурата и където тротоари и улици позволяват.
7. Преразглеждане на проекта за велоалеите в две посоки:
– Обезопасяване на алеите, които преминават покрай автобусните спирки.
– Възстановяване на тревните площи, отнетите паркоместа и тротоари.
Всичко това струва пари, които Пловдив има и пловдивчани плащат. За един мандат общината събира от паркингите и Синя зона близо 12 милиона лева. Те са достатъчни. Но липсва принципа, когато плащаме за една услуга, средствата да се реинвестират в подобряването й.