Изпод тепетоМнения

Добрият, лошият и грозният пример: Грижата за къщите в Стария град

Теодор Караколев

Кои са добрите примери и кои – лошите в грижата за културното наследство на града ни?

Много често се говори за богатото културно наследство на Пловдив – хилядолетният град с културни напластявания от много векове. Градската среда, която обитаваме и културното наследство, завещано ни от поколенията е отговорност, която имаме към целия град. В поредица статии ще се опитваме да ви показваме примери за отношениети към тази градска среда и тези сгради и обекти културно наследство. Заедно със съвременното отношение към тях, ще ви припомняме и тяхната история. Тематично ще избираме един период от пловдивската история, като ще ви представяме добър пример, лош пример на недостатъчно добра поддръжка и грозен пример – в който отношението на собствениците вреди на културната ценност или на градската среда.

Днес ще ви представим три сгради на Трихълмието, свързани с епохата на Възраждането. Пловдивската възрожденска къща е всеизвестна и популярна, продукт на много научни трудове и гордост за всеки пловдивчанин. Дали обаче състоянието на Стария град е достойно? Добре ли се пази средата и знаем ли наистина какво имаме като наследство? Ще ви представим три примера на една относително добре поддържана къща, една много лошо поддържана и къща, която си е просто грозна.

Добрият пример – къща Недкович

Къщата „Недкович“, която функционира като музей от няколко десетилетия, е построена през Възраждането, но в стил с много препратки към европейския класицизъм. Много специфичен е входът – портик с колоните и кръглите арки, прозорците, обрамчени с фронтони, както и централният голям фронтон над цялата издадена част на къщата.

Тя е богато изрисувана по фасадата, а интериорът е впечатляващ с различните си стаи – зелена, червена, лилава и оранжева, по доминиращият цвят в тях. Сградата отвън и отвътре е много добре запазена в доста автентичен вид. Състоянието ѝ все пак не е перфектно – външната стена от дясната страна не е в много добро състояние, като боята и изписаните пейзажи се рушат. Централната фасада е в доста по-добро състояние.

Лошият пример – къщата на Георги Чернаев на Небет тепе

Последните къщи преди излизането на върха на Небет тепе по ул. „Д-р Чомаков“ са любим, но и малко тъжен, пловдивски ансамбъл. Последните две къщи от двете страни – Бакаловата и Баятовата къща са сред най-добре реставрираните къщи в резервата. От дясната, или източната страна на улицата обаче положението далеч не е толкова розово. Точно преди Баятовата къща е странният имот със съвсем малък излаз към улицата (подобно на Капана), където е била къщата на Гадин лангера. Само преди няколко години тя беше съборена, а днес там е ресторант с красива тераса, но тъжно минало.

Преди нея обаче е къща, за чието спасение все още има шанс. Голямата и интересна сграда е къщата, обитавана от Георги Чернаев в средата на 19 век – българин от Копривщица, според данните на Константин Моравенов.

Още за "лошия пример" и кой е грозният пример? Четете целия материал в Kapana.bg

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Един коментар

  1. Поради „…траен интерес към проблемите на проучването, опазването и използването на материалното (в частност археологическото и архитектурното) културно наследство…“ Караколев следва да се сработва с Дружество Архитектурно Наследство =ДАНбг.ком, където специалистите са истински, а не калинки, ето: danbg.com/wp/?page_id=1574 и danbg.com/wp/?page_id=1574

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина