Архитектите и пловдивските училища (част 1)

Изпод тепето

В Пловдив се радваме на много ценно архитектурно наследство на училищни сгради

Символично, че след Освобождението най-много средства, умения и усилия са инвестирани в училищата, за образованието

Видът на тези първи школа създава модата за следващите години и хората започват да ги имат за европейски еталон

Теодор Караколев

11 май 1851-а година слага началото на ежегодното празнуване на Деня на Св. Св. Кирил и Методий. Тогава пловдивските български ученици от едноименното училище отбелязват тържествено и открито празника. И въпреки че е записано подобно честване в Шумен от началото на 19 век – и вероятно този християнски празник се е отбелязвал по читалища и църкви из цялата страна от край време – в Пловдив е началото, от което тръгва традицията, жива и до днес (дала ни също и 24 май). Но в Пловдив можем да се радваме също и на ценно материално недвижимо културно наследство, свързано с образованието – иначе казано с красиви училищни сгради.

Първото училище

Едва ли някой някога ще разбере кое е първото място за образование в Пловдив – вероятно в римския град, вероятно и по-рано. Шахбединовата джамия (Имарет) е имала към себе си голяма библиотека и училище. Българското възраждане обаче не се бави. През 30-те години на XIX век се създава училище Света Троица – според известния историк Николай Генчев то е основано от Чалъковци да бъде българско, но гръцката църковна община бързо го заграбва. Българският дух в Пловдив обаче не чака много.

През 1850-а се открива знаменитото училище „Кирил и Методий“. Сградата на пловдивското училище – първото, което става гимназия няколко години преди Априловската гимназия (през 1868-а година) – „Жълтото училище“ на името  на светите братя Кирил и Методий все още обаче стои. Построено е именно през 1868-а година от брациговския майстор Тодор Дамов. В момента не е в завиден вид, като от дълги години институции си прехвърлят топката кой е отговорен за неговата реставрация.

10 години преди да бъде построена тази сграда, френският посланик на Балканите Шарл Шампоазо проследява образователния процес в Пловдив. Особено впечатление му прави разликата в методите за обучение – за разлика от гърците, вглъбени единствено в своето минало, българите са „изпълнени с хладна и сериозна решителност, търсещи да постигнат целите си с труд и усилия, опиращи се на всичко, от което могат да получат подкрепа в настоящето – науки, народи, знания и империи, без много да се занимават с това, което е било в миналото, имащи повече надежди, отколкото спомени“.

След Освобождението

Голямото строителство, за което имаме и повече информация, започва след Освобождението. Една от първите сгради – и първата училищна, които се построяват, е Девическата гимназия по проект на арх. Йосиф Шнитер – още през 1881-а. Шнитер оставя огромно наследство на Пловдив, но неоренесансовата сграда е сред най-важните негови отпечатъци в града. Днес сградата е дом на постоянната експозиция на Градската художествена галерия на Трихълмието.

На 20 октомври 1885-а Мъжката гимназия „Кирил и Методий“ се мести от жълтата сграда в Стария град в новопостроената от главния архитект на Източна Румелия Пиетро Монтани – където се намира и до днес. Внушителната класическа сграда все още поразява с мащаба си, с пропорциите и изчистения си стил. В източнорумелийско време е планирано там да се нанесе и първият български университет, но Съединението „осуетява“ плановете. Така първият български университет се открива 3 години по-късно, през 1888-а в София.

Училищата са важни да научат децата да четат, но са ценни и в архитектурен и градоустройствен план. До 1885-а градът продължава да бъде с доста ориенталски вид. Общината се намира в малка едноетажна постройка, нямаме сериозни сгради за театри, опера и подобни здания. Цървките са с доста специфичната си религиозна архитектура. И точно видът на тези първи училища създава модата за следващите години и затова те са толкова важни, хората започват да ги имат за европейски еталон. У една обикновена сграда, като например тази на Христо Дюкмеджиев на едноименната улица (днес галерия „Ластици“ и кафе 1890), ясно си личи тази тенденция. И е символично, че най-много средства, умения и усилия са давани за училищата, за образованието.

През 20-и век

Мъжката и девическата гимназии обаче не са единствените ни големи училищни постройки. Особено впечатляващо е днешното ОУ „Гео Милев“ до Понеделник пазара, открито през 1900-ата година. Издигнато е като гръцко, на името на богаташа Григори Маразлията, а архитект е отново грък – Димитриос Андроникос. Стилът на сградата с много класически препратки напомня за много други здания, строени в Атина през втората половина на 19 век и е интересен отпечатък от гръцката култура в българския Пловдив.

Гръцката общност строи и девическа гимназия на мястото на бетонната сграда, която сега виси опустяла над разкопките от южната страна до Тунела. Днешната сграда е изцяло бетонно копие на гръцкото училище, като е построена през социализма за различни нужди на Балкантурист. Информацията кога точно е построена Гръцката девическа гимназия и от кой архитект е оскъдна.

Френската общност също строи девическо училище – Френският девически колеж „Св. Йосиф“ е открит през 1899-а. Сградата, всъщност е една от първите по-големи постройки, проектирани от български архитекти в града – популярния в цялата страна Георги Фингов и Вълко Вълкович – племенник на възрожденския деец и министър в правителството на Източна Румелия д-р Георги Вълкович. Днес там се помещава Техническият университет – сградата зад Музикалното училище на „Цанко Дюстабанов“. Стилът е особено специфичен, доста различен от класическите сгради на чуждестранните архитекти. „Модата“ от образователните институции отново оставя своя отпечатък върху частните сгради. Ясно си личат сходствата в тази сграда и къщата на кмета Деньо Манев на Сахат тепе, все пак строена също от арх. Вълко Вълкович.

В първите години на новия век в Пловдив пристига още един италиански архитект – Мариано Пернигони. До 1907-а по негов проект се издига Френският мъжки колеж „Свети Августин“ – днешната семинария. Училището е най-престижното в града, като образова деца от всички етноси и религии. Популярността му принуждава управата да поръча на Пернигони нова и по-голяма сграда – днешният ректорат на ПУ „Паисий Хилендарски“ току до Девическата гимназия. Строителството започва през 1914-а и завършва чак през 1919-а година, заради войните.

Строителството на училищни сгради продължава и след Първата световна война. За тях ще си говорим във втората част на материала.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.