Реалистично е България да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2025 г., обяви във вторник премиерът Николай Денков по време на конференцията „Среща на бизнеса с правителството“, организирана от „Капитал“. Вицепремиерът Мария Габриел увери, че влизането на България в Шенген и еврозоната ще позволи на страната да участва при вземането на решения, пише Mediapool. В същото време отново на конференция в София подуправителят на БНБ Андрей Гюров увери, че спекула с цените в магазините няма да се наблюдава при приемането на еврото, ако преди това е реализирана една добра информационна кампания и се осъществява съвместен контрол от регулаторите. В момента кабинетът „Денков-Габриел“ вече стартира подобна телевизионна кампания.
„Няма да загубим контрол върху дефицита“
„Ние сме втората страна с най-ниско съотношение на държавния дълг към брутния вътрешен продукт – около 22%, и през последните години намалява, с изключение на първата година с COVID-19. През цялото време успяваме да запазим дефицит от 3% и няма никакви индикации, че ще загубим контрол върху дефицита“, каза премиерът Денков.
Той видя логическо противоречие в изискванията за конвергенция и нива на инфлация.
Относно горещия въпрос дали България ще може да покрие критерия за инфлация за влизане в еврозоната Денков добави, че в Европа има разбиране, защото в България до голяма степен инфлацията е внесена отвън заради зависимостта на цените на енергията и храните от международните пазари.
По-късно финансовият зам.- министър Георги Клисурски посоми, че министерството на финансите очаква икономиката на България да нарасне с 3.2% през 2024 г. По думите му двигател на този растеж ще бъдат продължаващото активно потребление, както и изпълнението на капиталовата програма на държавата за инвестиции в различни сектори.
Зам.-министърът добави, че ведомството му е подготвило излизането на България на външните пазари, за да набере нов дълг, с който да погаси заложения в бюджета за тази година дефицит от 3% от БВП.
Той напомни, че дългът ще е в рамките на лимита от 7.5 млрд. лв., гласуван със Закона за държавния бюджет за 2023 г.
Темата стана актуална през последните дни, когато лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов лансира твърдение, че тегленето на нов дълг не е съгласувано с него, и го използва за атака срещу ПП-ДБ, независимо че ГЕРБ го бе подкрепил при гласуването на бюджета.
Габриел: Ще бъдем част от процеса по взимане на решения
„Ние искаме да бъдем в Шенген и еврозоната не защото това е самоцел“, заяви министърът на външните работи Мария Габриел.
Според нея влизането в тези обединения ще позволи на страната ни да бъдем част от процеса на вземане на решения.
Шенгенското пространство ще функционира много по-добре, ако в него бъдат България и Румъния, добави Габриел. По думите ѝ това, което България може да направи, за да бъде по-бързо приета в него, е да продължава ясно да артикулира своите аргументи, а именно, че техническите критерии за целта са изпълнени прекрасно.
„Ние имаме много добавена стойност. (…) Надявам се, че колегите ще разберат, че мястото на България е в Шенген не защото го е заслужила, а защото ще донесе още много полза и ще даде по-голяма гаранция за сигурността на външната граница на Европейския съюз“, каза Габриел.
Вицепремиерът добави, че правителството трябва да успокои страховете на хората и не бива да позволяваме заиграване с тях. „Следващата една година имаме шанс да обясним по възможно най-добрия начин какви са ползите от влизането в Шенген и еврозоната“, каза Габриел.
Гюров: Спекула с цените няма да се допусне при съвместна работа на контролните органи
Една добра информационна кампания и съвестната работа на контролните органи биха предотвратили спекулата и ограничили опитите за изкуствено повишение на цените при членството на България в еврозоната, каза подуправителят на Българската народна банка (БНБ) и ръководител на направление „Емисионно“ Андрей Гюров на събитието е сп. „Мениджър“.
Според Гюров на ползите от присъединяването на страната към Икономическия и валутен съюз се противопоставят целенасочени внушения за внезапно повишаване на цените. Той посочи, че тези внушения са необосновани.
„Всички анализи и изследвания показват, че увеличението на цените в резултат на присъединяване към еврозоната е незначително и се дължи не толкова на икономическите предпоставки, а на пропуски в регулаторните механизми“, обясни подуправителят на БНБ.
На инфлационните страхове сред българското общество от присъединяването на България към еврозоната, Андрей Гюров противопостави ползи от това членство, сред които намалени трансакционни разходи за българския бизнес и домакинства, по-ниски лихви по кредитите, по-ниски разходи по обслужването на държавния дълг.
„А това означава повече средства за инфраструктура, за образование, за здравеопазване“, поясни той.
Влизаме в този процеса на присъединяване към еврозоната на гърба на няколко световни кризи, които засягат и всички аспекти на нашия живот, посочи още подуправителят на БНБ.
„Ние сме като един футболен отбор който е в края на сезона. Отбор който никой не е считал за фаворит, но отбор, който с много старание е запазил своя шанс. Това е последният мач, който трябва да осмисли неговите усилия през сезона. Пред нас има само три възможности – седим в съблекалнята , гледаме се в огледалото и се опитваме да съберем сили да излезем на терена, или да станем победители като Ливърпул“, обобщи Андрей Гюров.
