България е в челото на европейската класация по мръсен въздух. Румъния е първа по този показател, следвана по петите от нашата страна, показват последните данни на Европейската агенция по околна среда, съобщава OFFNews.
Успокоителен факт е, че нито една държава членка на ЕС не надхвърля установената средногодишна норма. На фона на по-чистия въздух, от който се нуждаем, оказва се, че вода си имаме достатъчно.
Основният замърсител на въздуха е прахът. А главните му източници са промишлеността, транспортът и енергетиката. Вредите, които оказва върху здравето на българите, зависят от размера и химичния състав на праховите частици. По-едрите се задържат в горните дихателни пътища. По-фините обаче достигат до по-ниските части на дихателната система и в прекомерни количества водят до увреждане на тъканите в белия дроб.
Какво значи прекомерни количества
Те се определят според регламентираната средногодишна норма, която е 25 микрограма на кубичен метър.
През 2023 г. измервателните станции, чиито данни ползват от Европейската агенция по околна среда, за територията на цяла България са едва 8. Нито една от тях не е измерила стойности над допустимото, като най-близко до „тавана“ на нормата – с 21 мигрограма на кубичен метър, е Стара Загора. Следват Перник, Пловдив, Русе, Велико Търново, София, Варна и най-ниска концентрация на фини прахови частици – под 10, логично е измерена от станцията на връх Рожен.
Интересно е, че станцията, подадена като показателна за София, е тази в квартал „Хиподрума“, която наскоро си спечели общественото негодувание поради факта, че е разположена в… парк. Така въпросът колко реални са тези данни остава отворен.
Каква е ситуацията в останалите 27 държави членки
Най-висока е средногодишната концентрация на фини прахови частици в Румъния – 14,7 микрограма на кубичен метър. Втора с малка разлика е България. Близо до нашите са стойностите и на Кипър – малко над 14 микрограма на кубичен метър.
Последните три държави в антикласацията – Швеция, Естония и Финландия, са с три пъти по-ниски стойности. Като интересното е, че Естония, чиято територия е наполовина на нашата, е подала данни от също толкова на брой станции, колкото и ние.
Общата картина
Въздухът, който дишаме в Европа, е предимно с концентрация на фини прахови частици между 5 и 20 мигрограма на кубичен метър. Във всички държави има станции, които измерват такива стойности. Само 5% от станциите са отчели от най-ниското замърсяване – под 5 мигрограма на куб/м. Въздух със замърсяване около нормата са отчели станции в 4 държави, като една от тях е България. А над нормата – в 3. Това са Гърция, Хърватия и Италия.
Поне с водата сме добре
Далеч по-оптимистично звучат данните за водата. Макар да не е сред най-големите по територия за последната изследвана година, Евростат нарежда страната ни на шесто място по количество на пресни водни ресурси – повърхностни и подземни. Пет от страните членки обаче не са подали данни и информация за техните водни ресурси липсва. Така първите две места в класацията от 22 са за Франция и Швеция, а последните две – за островните държави Кипър и Малта.
Страната ни се дели на 4 басейнови района. Повече от половината иззета вода е от най-големия Дунавски район. Малко по-малко от половината идва от Източнобеломорския, а иззетите количества от Черноморския и Западнобеломорския са незначителни.
Традиционно сезонният недостиг на вода е между юли и септември. От най-голям недостиг страдат в Кипър. Те имат нужда от 90% повече вода от тази, която използват в този период на годината. Малта се нуждае от 60% повече, като при тях недостигът е целогодишен. При нас процентите са 2. А в Швеция и Хърватия такъв проблем липсва.
