Забравеният Павел Недков- човекът, дал много на Пловдив, но сякаш го е нямало

Маестро Доросиев композирал творби за самоукия певец

Учителят в Пловдивската мъжка гимназия притежавал феноменален глас

Името на Недков не се среща нито в една родна енциклопедия или справочник. Все едно, че възторжените аплодисменти на препълнените зали са били един мираж

Владимир Балчев

През 1907 – 1908 г. столичната публика с възторг посрещнала един оперен певец от Пловдив. Казва се Павел Недков. Името му се появявило в централната преса, специалистите с удивление отбелязали, че Недков прави чудеса с гласа си, постигал и това, което изглеждало недостижимо. Справял се с репертоар на три октави при пълен тон, без никакво усилие, все едно, че си татаника коледна песничка. Още по-голямо било изумлението на музикалните среди, когато се разбрало, че Павел Недков не е учил нито в консерватория, нито дори в елементарен курс по пеене. Просто всичко му идвало отвътре. Няма загадка, уточнява в спомените си маестро Александър Доросиев – Павел Недков имал изключителна музикална  дарба, притежавал феноменален глас, какъвто тогава нямало  и в най-реномираните оперни театри по света. Не случайно Доросиев, възпитаник на три елитни консерватории, специално композирал песни за гласовите възможности на самоукия Недков. Слухът за невероятната дарба на пловдивчанина стигнал и до Министерството на просвещението. Тогава се разбрало, че Павел Недков е учител по естествени науки в Пловдивската мъжка гимназия  и вече бил издал няколко учебника, разпространени във всички средни училища на царството.

Седмица по-късно Павел Недков получил предложение от просветния министър да учи на държавни разноски в някоя от най-престижните европейски консерватории. Никой не би устоял на подобно предложение. Недков обаче отказал – предпочел възпитаниците си и обичаната от него учителска професия. Обичал обаче и песента, редовно участвал в концертите на Пловдивското певческо дружество, често гостувал в София с пловдивската оперна звезда Елза Карич.Обикновено им акомпанирал някой от най-известните български музиканти.

Павел Недков обичал и поезията. На една негова студентска снимка от 1894 г. той е с автора на “Кървава песен” Пенчо Славейков, с когото учили по едно и също време в Лайпциг. Негово дело е първият български превод на “Песен на нибелунгите”, “Страданията на младия Вертер” и ред още творби на немската класика. Благодарение на Павел Недков зазвучали на български език оперите “Демон”, “Аида”, “Вълшебната флейта”, “Риголето”, ораторията “Сътворението на света” от Хайдн. Той превел и текстовете от песните на Шуберт, Рубинщайн и други известни композитори.

В музикалните среди се отнасяли с изключително уважение към доктор Павел Недков. В архивните фотографии неизменно го виждаме до Антон Безеншек, създател на Пловдивското певческо дружество, на което по-късно Недков станал председател. Бил весел човек, сладкодумен, занимателен събеседник.

Освен музиката, Павел Недков обичал и спорта. Той бил един от създателите на Пловдивското колоездачно дружество, а през 1903 г. станал негов пръв председател. Още същата година се обърнал с молба към Пловдивкия общински съвет за отпускане на терен, върху който да се изгради колодрум. Така пловдивските колоездачи, още в самото начало на миналия век се сдобили със собствена база.

През последните десет години от живота си Павел Недков преподавал  в Немското училище – Пловдив, известно повече като Дойче шуле. Споминал се на 23 януари1932 г. Не е запазен нито един звук от негово изпълнения – такива били техническите възможности от онова далечно време. Така че за феноменалния глас можем да съдим единствено от спомените. Ако някой реши да потърси повече данни за изпълнителя, само ще си загуби времето – името на Павел Недков не се среща нито в една родна енциклопедия или справочник. Все едно, че го е нямало, все едно че възторжените аплодисменти на препълнените зали са били един мираж. Отдавна отминал и забравен. Едва през последните години името му бе отбелязано от Георги Райчевски в неговия енциклопедичен справочник за Пловдив

Все пак за любопитните ще уточним, че Недков е роден през 1873 г. в Зайчар (Сърбия). Завършил гимназия във Видин, след което постъпил във Военното училище. Като разбрал обаче, че Министерството на просвещението обявило конкурс за стипендия по естествени науки, отказал се да става офицер, спечелил конкурса и отишъл да учи в Германия. В Пловдив Павел Недков се установил през 1898 г. и останал под тепетата до края на дните си.