Пиехме кафе в бюфета на Бунарджика, защото в ресторанта беше много скъпо

Младите не знаят за заведението под върха, но го искат

Аня Петрова

Горе е имало бюфет!? Стига бе! Така реагират повечето хора, изкачили Бунарджика днес заедно с екип на Под тепето. Малцина знаят какви са били функциите на запуснатата в момента постройка на първата тераса под паметника на Альоша. От нас те научиха, че тя е била красива сграда, с площадка за маси на открито, на които да изпиеш кафе, безалкохолно или биричка след прехода до върха. Или пък да хапнеш нещо дребно- все пак трябват сили и за слизането надолу. Много от посетителите на хълма разбраха от Под тепето, че в краката на солдата е имало чудно общинско бюфетче и научиха за идеите за възраждането му.  

Пролетта осейва тепетата с хора. Хора с мнения и хора с позиции. Като млада двойка, откъснала се от света на възможно най-високата точка от Бунарджика. И двамата бяха от Пловдив, но нито един не знаеше каквото и да било за съществувал бюфет там. При въпроса „Как мислите – добра идея ли ще е това да се възобнови” момчето подскочи щастливо. „Да, да! Страхотна идея. Няма да се налага да мъкнем торбите си по целия хълм. Ще стане по-мръсно сигурно, но ще има хора, които да се грижат за него!”. Близо до тях очарователно момиче си четеше книжката. То, също родом от Пловдив, не знаеше нищо за заведение на метри от върха. „Ще бъде прекрасно вместо на камъка тук да седна на стол, да си подпра книгата на масата и да пия чай. Звучи ми прекалено хубаво, за да се реализира”.

Възрастна жена обаче веднага светна по темата. „Често ходехме там да пием кафе, защото в ресторанта беше прекалено скъпо”, смееше се тя с носталгия. ”На всичките тепета имаше поне по едно заведение, където да можеш да седнеш и да си починеш след изкачването. Ще бъде много хубаво, ако се върнат.”

На Сахат тепе темата за възраждане на съществувалия преди общински бюфет породи разнопосочни коментари. Дановият хълм е далеч по- пренаселен от народ в хубавия слънчев ден- по-нисък е и по-близо до центъра. Хора бръмчат нагоре-надолу, пият бира от PVC, целуват се по храсталаците, бистрят клюките в приятелски групи, четат книги под лъчите на мартенското слънце. Там останките от аристократичното заведение на върха са напълно заличени. То се е намирало на метър от малко шандраванче, като от масите не се е разкривала гледка към Пловдив отвисоко, тъй като на практика са се намирали в нещо като мини плато. Почти никой не знаеше, че там, където в момента пият биричката си, е имало съвършено заведение, бутнато безмилостно през 1975г. (идеята на тогавашната тоталитарна власт е на мястото на красивата постройка да се издигне огромен бетонен гигант със същата функция, като ресторант Стадиона например, която за щастие не се реализира).

Не, не искам тук заведение, твърдо отсича младеж, който сладко пие бирата си под слънцето. „Това би разрушило малкото природа, която е останала. То сега никой не се грижи за тепето, а ако се пренасели, не знам просто”, мотивира се той.  „Да! Да! Ще бъде страхотно”, сподели момиче, излязло на разходка с приятеля си. „Вероятно общината ще се грижи по-добре за място, което носи и някакви приходи”, предполага то.
„Би било страхотно, стига да не доразвалим това място. Не ми се вярва, да сме толкова глупави, че да замърсяваме собствената си природа”,  казаха момичетата, устроили си пикник край скалите.

Получиха се още много отговори подобни на горните- разнопосочни. Но една дума обединяваше всеки от тях- чистотата.