,,Нашата страна е място, в което човешката природа продължава да ни захранва по един безкрайно противоречив начин, продължава да ни показва неща, които, ако бяхме другаде, вероятно щеше да се наложи да копаем много упорито, докато стигнем до тях, ако изобщо успеем да стигнем.“
На планетата „Вулкан“ всичко е в процес на трансформация – новият роман на Елена Алексиева за парадоксалния свят, в който живеем
Мартина Дончова
В разгара на фестивалната седмица на „Пловдив чете“, галерия ,,Aeterna’’ и нейните гости очакват Елена Алексиева, която представя втория си роман ,,Вулкан’’. Модератор е журналистът и преводач Георги Ангелов, който се опитва да обясни: „Тази книга е за всеки един от Вас и съм абсолютно убеден, че всеки ще я възприеме по различен начин. Защото тя ще ви запрати в друга реалност – вашата. „Вулкан“ е книга за прискърбната радост, безутешната утеха и мимолетната вечност. Книга язвителна, пънкарски поетична, която те изритва с първата глава и те държи наелектризиран до последната. Книга за мен и за теб.“
Интересен момент от живота на Елена Алексиева е това, че по образование тя е икономист, но не се е реализирала в тази сфера, защото се оказало, че за нея писането е начин на живот. Авторката споделя, че с този роман се е почувствала наистина свободна и най-накрая е написала това, което винаги е смятала, че може да напише.
„Получи се един полифоничен роман. Привидно той е безсюжетен, но всъщност е направен от множество сюжети, които дават гръбнака на един общ поток на времето“, споделя писателката. Според нея книгата има многопластовост и много герои, но никой от тях не е главен, защото всички са главни. „Където има безброй много възможности, всъщност има само една или две истински, които са работещи. Първата и последната част на романа са рамкиращи. Те носят един не само социален, но и злободневен привкус. Това се случва в един болен от Алцхаймер мозък“, казва още Елена Алексиева.
По време на срещата тя споделя, че много хора са я питали защо не замине от България и не започне да пише на английски. Тя обаче цени високо връзката си с българския език и родната среда, които са две от основните й вдъхновения.
,,Нашата страна е място, в което човешката природа продължава да ни захранва по един безкрайно противоречив начин, продължава да ни показва неща, които, ако бяхме другаде, вероятно щеше да се наложи да копаем много упорито, докато стигнем до тях, ако изобщо успеем да стигнем“, обяснява Елена, за която литературата е пряко свързана с човека и е една от формите на хуманизма.
Неусетно идва времето за въпроси от публиката и стар приятел на авторката споделя, че по време на есенния Московски книжен фестивал, двамата изразили еднакво негативно отношение към Москва. Така той осъзнал, че тя е пълен неконформист и не се влияе от мнението на другите.
Самата Елена Атанасова споделя, че е щастлива жена и човек, въпреки че не всяка сутрин се събужда „на шест“, но всъщност няма основание да се оплаква за нищо.
И все пак има нещо, което наистина понася трудно.
„Онази дълбоко провинциална интелектуалстваща класа и нейните опити от някакви смешни и незначителни неща да изчовърка нещо съществено, „страшно постмодерно“. Само дето никой не знае какво всъщност означава това. И се жонглира много свободно с някакви езикови експерименти, достигащи до извращения – това е парадоксалното отражение на света, в който и сега живеем“, мотивира авторката своето саркастично чувство за хумор, което извира от романа.
„Да, влагам много хумор, от невинно-смешното до тежък сарказъм. Но това е моят принципен мироглед – аз съм любопитен човек и все още имам способността да видя и най-дребното, битовото, по един нов начин и да му намеря ново място в общата мозайка на битието“, споделя Елена Алексиева.
И разкрива част от основния замисъл на книгата: „Всичко е на върха на носа ни и всичко, което е по-голямо, не можем да го видим. Не само за самите неща, а най-вече за връзките между тях, това е което е в постоянно движение и трансформация“.
Писателката казва, че обикнала много повечето герои на романа, но най-силни са пристрастията й към двойката капиталисти Коки и Дуньо.
„Те са най-самостоятелни и пълнокръвни. Така стана, че всички герои в този роман се превръщат в нещо друго. Всичко е в едно непрекъснато протичане, никой не се чувства съответен на света, в който се намира и в кожата си и всички са в един процес на трансформация“, открехва тя част от кода за разгадаване на „Вулкан“.
„Заглавието в един момент се появява само. Така че планетата Вулкан не е ясно дали изобщо съществува. Но тя влияе върху всички нас“, категорична е Елена Алексиева.
Редакторът на книгата, литературният критик Борис Минков също е съгласен: “ За мен е много голяма радост, когато един такъв текст се появи – по много начини заявяващ отказ на това, което ни е познато в света и живота тук и сега. Чудесно е, че има такива книги, които по никакъв начин не се вписват в конюнктури и всякакви такива истерии около разпознаваемост, медийно присъствие и т.н.“
