Забравените пловдивски занаяти, изчезнали от ежедневието ни. Днес следите им са останали единствено в музеите, в архитектурата и в спомените на последните майстори
Старите занаяти на Пловдив носят историята на града, изписана не с мастило, а с чук, игла и глина. В продължение на векове те са били гръбнакът на местната икономика и култура, но днес повечето от тях са изчезнали от ежедневието и следите им остават единствено в музеите, в архитектурата и в спомените на последните майстори.
Кожарството
В старите времена на Пловдив, кожарството било не просто занаят, а изкуство, изискващо търпение, познание и уважение към материята. Кожарите – наричани саръчи (обработващи кожа) и дебърджии (изработващи колани и ремъци) – били организирани в гилдии с ясни правила, предавани устно. Най-често работилниците им се намирали в района около Джумая джамия. За оцветяване на кожата се използвали изцяло естествени бои – от орехова шума, кори от нар и дори охлювени секрети. От кожарските ръце излизали пояси, ботуши, калъфи за оръжие и седла за турски бейове и български търговци.
След Освобождението през 1878 г., кожарството в България започва да се модернизира и индустриализира. Производството на кожени изделия, включително облекло, обувки, аксесоари и мебели, се разраства и става важен сектор от икономиката.
През комунистическия период (1944–1989) кожарството става част от промишлената база на страната, като множество кожарски фабрики се откриват в различни градове. Този период също така е свързан с модернизацията и масовото производство на кожени изделия.
След падането на комунизма през 1990-те години, българското кожарство преживява период на преустройство и промени.
Медникарство и гайтанджийство
Медникарството било сред най-гръмогласните занаяти в града – буквално. Работилниците на медникарите, разположени най-често в южната част на Капана, кънтели от ритмичния звън на чукове по медни листове. Майсторите изработвали котли, канчета, менци и тави, които били не само практични, но и изкусно гравирани. Известни били с така наречените „слънца“ – стилизирани розети и слънчеви символи върху капаците. А гайтанджийството – този фин занаят – процъфтявал паралелно…
Всичко по темата може да видите в Lost in Plovdiv.com.
