Не вярвам в чистите жанрове
Паулина Гегова
"Турболенции" идват! Очакванията са големи, целият театър е затаил дъх за нещо, което никога не се е случвало преди. Трупата поема голяма крачка напред, стоейки на ръба на предизвикателството. Предизвикателството да сътвори спектакъл по текстове на Камен Донев, който сам по себе си е цяла вселена. Стайко Мурджев има 16 представления зад гърба си, но сам осъзнава, че след това никога няма да е същия. За Под Тепето и Капана.бг той сподели част от мислите си.
-Защо избрахте текстове точно на Камен Донев?
Защото те са изключително смешни. Много ги харесвам, но освен всичко, те са и голямо предизвикателство за мен. Те са нещо, което никога не съм мислил, че ще направя. Те са риск, но без риск няма и изкуство. Казах си, че могат да ме извадят от зоната ми на комфорт, да ме накарат да пробвам нещо различно. Нещо, на което не съм свикнал.
-Какво ще видят зрителите – чиста комедия или нещо по-различно?
Не вярвам в чистите жанрове. Във всяка комедия има и малко трагедия, както и обратното. Всеки жанр има своите контрапункти и те го засилват. Не мога да кажа дали постановката ще е в мой стил и какъв точно е моят стил. Това оставям на критиците.
-Самият Камен Донев даваше ли ви съвети и насоки относно текстовете?
Разбира се! Той е техният автор, така да се каже – техният баща. Водехме дълъг разговор. Присъстваше на някои репетиции. Даде ми изключителна свобода на действия, за което му благодаря.
-Казвате, че обичате човека, но често той ви плаши. Защо?
Защото е непознат. Крие в себе си всичко. Има толкова много възможности, толкова много аспекти, че не можем да го опознаем. А непознатото е плашещо.
-От къде идва този нагон за вечна игра в хората?
Нагонът е нещо, с което се раждаме. Децата от малки го притежават. Играят си на доктори, артисти, спортисти. През дресировката на родители, училище и общество, този нагон се потиска. Остава само в по-свободолюбивите личности. А този нагон е много важен. Всички ние много често играем без дори да го осъзнаваме. Голяма част от смисъла на спектакъла е точно такъв. Той е едно разследване на играта.
-Какво е сцената за един режисьор?
Една моя колежка казва, че сцената е интересна играчка. За мен тя е магическа площадка за реалности. Празен лист, на който можеш да създадеш собствен свят. Можеш да ги играеш на Бог и Цар, а в същото време е една аркадия, в която да избягаш от ежедневието.
