Публични пари, частни болници: Как Пловдив се превърна в лаборатория на здравния парадокс

Над 70% публично финансиране, различни правила за прозрачност и един голям въпрос: кой и как харчи парите на данъкоплатците

Пловдив – здравен център с две скорости

Пловдив отдавна не е просто вторият по големина град в България. Той е един от най-големите здравни хъбове в страната – с университетски болници, общински структури и силно развита мрежа от частни лечебни заведения. Хиляди пациенти от Южна България търсят лечение именно тук, а стотици милиони левове годишно минават през системата на местното здравеопазване.

Но зад внушителните цифри стои системен дисбаланс, който все по-ясно се очертава и на местно ниво – особено след анализите на Института по пазарна икономика (ИПИ).

Два типа болници, едни и същи публични пари

Сред топ 30 болници в България по приходи за 2022 г. има 11 частни лечебни заведения. Общото между тях е, че средно над 70% от приходите им идват от НЗОК, тоест от публични средства – от осигуровките на всички нас.

Тези болници не са маргинални структури. Те са големи, модерни, технологично напреднали и добре познати и на пловдивчани. Част от тях са именно в Пловдив или обслужват масово пациенти от региона.

И тук идва ключовият проблем.

Разделението: кой е под контрол и кой – не

Анализът на ИПИ показва ясно разделение сред най-големите болници:

19 болници (държавни и общински):

• задължени да провеждат обществени поръчки;
• за последните 5 години са провели 3876 обществени поръчки;
• имат забрани за сделки при конфликт на интереси;
• подлежат на пълен публичен контрол чрез регистрите.

11 болници (частни):

• не провеждат нито една обществена поръчка;
• могат да сключват договори при конфликт на интереси;
• няма публична проследимост как се харчат средствата;
• липсват ограничения за сделки с лица с дългове или санкции.

Всичко това при положение, че финансирането им идва основно от НЗОК.

Пловдивският контекст: не теория, а практика

В Пловдив контрастът е особено видим.

От едната страна са държавните и общинските болници – като УМБАЛ „Св. Георги“, общинските и специализираните лечебни заведения. Те поемат най-тежките случаи, спешната помощ, социално значимите дейности – и го правят под строг режим на обществени поръчки, проверки и ограничения.

От другата страна са големите частни болници – модерни, предпочитани от пациентите, с високи приходи от НЗОК, но с несравнимо по-слаб публичен контрол върху разходите.

Това не е морален спор за „добрите“ и „лошите“ болници. Това е структурен проблем.

Не пазар, а меко бюджетно удобство

Както посочват икономистите, когато една частна болница получава над 70% от приходите си от публичен източник, тя вече не функционира като типичен пазарен субект.

• Приходите са до голяма степен гарантирани;
• търсенето е нечувствително към цените;
• крайният платец – данъкоплатецът – няма контрол;
• управлението на разходите остава непрозрачно.

Това е класическият проблем „принципал–агент“, или някой харчи пари, но друг плаща сметката, без да вижда как.

Защо обществените поръчки имат значение

Обществените поръчки не са бюрократична прищявка. Те са инструмент за:

• конкуренция;
• сравнение на цени;
• прозрачност;
• ограничаване на фаворизирането и разхищението.

Съпротивата срещу тях, когато става дума за публични пари, не защитава свободния пазар. Тя създава затворени схеми, финансирани от обществото.

Европейският сигнал и българското отлагане

От години има опити частните болници, които получават над 50% от приходите си от НЗОК, да бъдат задължени да провеждат обществени поръчки – поне за лекарства. Досега без резултат.

Именно затова Европейската комисия заведе дело срещу България пред Съда на ЕС – сигнал, че проблемът не е само вътрешен.

Изводът: въпрос на отговорност, не на собственост

В крайна сметка въпросът не е дали болницата е държавна или частна.
Въпросът е кой носи отговорност, когато се харчат публични пари.

Пловдив е ясен пример как една и съща здравна система може да работи при двойни стандарти. А данъкоплатците – пациентите, имат пълното право да знаят дали средствата им се използват ефективно, честно и прозрачно.

Ако една болница избира да разчита основно на публично финансиране, тя трябва да приеме и публичните правила. Всичко друго не е пазар, а удобство – за малцина, платено от всички.