Проф. Иванов: Аутизмът понякога се проявява още след 6-ия месец на бебето

Родителската интелигентност помага в установяването на тази болест, казва началникът на Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Свети Георги“

Заседяването пред екраните и новите технологии „стимулират“ развитието на аутизма, деца говорят с интонация от анимационни филми

На 2 април отбелязваме Световния ден на информираността за аутизма. Повод да се запознаем със симптомите на болестта, за да ги разпознаваме. Важно е да сме информирани, защото липсата на знания, може да доведе до забавяне на терапията и по-лош резултат.

По темата разговаряме с проф. д-р Иван Иванов, началник на Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Свети Георги”, който има не малко опит и трудове по темата.

– Проф. Иванов, кога най-рано започват да се появяват симптомите на аутизма и какви са знаците, по които да можем да забележим нетипичното поведение на детето?

– Първите симптоми, които се свързват достоверно с по-висока честота на аутизъм, са още във втората половина на първата година, тоест от 6 до 12-месечна възраст. Такива са обикновено: липса на зрителен контакт или пък прекалено втренчен зрителен контакт; монотонна игра с играчки; липса на поглед към предмет, за който си го запитал; не обръща внимание при повикване или обръща внимание съвсем за кратко и след това се разсейва; не изпълнява команди.

Най-важните симптоми, които са свързани с аутизъм, са тези на споделено внимание и зрителният контакт. Родителите по-често неги отчитат и не се замислят за не тях. Особено, когато детето попадне в непозната обстановка. То не знае как да реагира, не гледа родителя, за да се води от неговата реакция.

Посочването с пръст към желан и интересен предмет е важна проява на споделеното внимание, която много често липсва при деца с разстройство от аутистичния спектър.

Нормално действие при посочване протича в следната последователност:  Детето посочва с пръст, а не с цяла длан, интересния или желан предмет, след което поглежда към лицето на родителя, за да разбере неговата реакция. Тоест, целта на детето е не само да обърне внимание, а да има обратна връзка с родителя.

Най-вече родителите се обръщат към специалисти по повод забавено речево развитие. Ние правихме 4-годишнон  проучване, при което се оказа, че 94% от родителите на деца с това разстройство се обръщат към лекар, само заради речево развитие, без да отчитат други проблеми. Когато ги информираме и върнат лентата назад, анализират тяхното развитие и се съгласяват, че децата им имат и други проблеми. Нe ги притесняват, като хиперактивността, нарушенията в социализацията, и връзката с другите деца, липсата на интерес към книжки и разказване на приказки, еднообразната игра, напевното безсмислено вокализиране и много други особености в поведението.

– Защо се срещат все по-чести случаи на аутизъм?

– Аутизмът е много чест, да. До преди десетина години с трудност се приемаше, че засяга 1 на 100 деца, а последните данни са, че са 1 на 50. Всички тези статистики идват от Америка, където  работят с единна класификация в мрежа от центрове в няколко щата.

Вероятно има два фактора, които водят до по-честа диагноза.. Ако знаем нещо по-добре, ние диагностицираме по-добре. Доскоро децата с аутизъм се диагностицираха предимно като такива със забавено речево или нервно-психическо развитие и особености в поведението.

Възможно е и реално повишаване на честота на заболяването, но това се доказва трудно. Вероятно това нарастване е свързано със съвременните технологии -– с увеличеното екранно време, което имат децата.

Преди 100 години, когато е нямало телевизия, едно дете, когато се разтревожи, майката го взима в ръце, започва да му пее, да го гледа в очите, да гали, да му покаже, че иска да го успокои.

Тази комуникация е уникална и не се повтаря. Сега, когато детето стане неспокойно, много майка му се дава смартфон, пускат му се „Пчеличката Мая” или някакво друго предаване. Детските предавания са цветни, приятни, атрактивни, с много хубава музика, с перфектна интонация, детето се залисва там, гледа втренчено, няма комуникация и не тренира взаимодействия с никого. Смартфонът и телевизорът не дават обратна връзка към детето, комуникацията е еднопосочна.

Така че, ако има нещо, което може да повишава честотата на аутизма са технологиите. Не се оценя личната комуникация. Залисването и успокояването със смартфон звучи по-лесно, но се губи възможността децата да развият социални умения. Ние това го разбираме много лесно, когато детето дойде при нас и започне да говори с интонацията, която чува от екрана, или да изрежда цифрите от едно до десет на английски без да реално може да брои предмети.

– Родителите отричат ли и подобни симптоми и да казват, че тяхното дете няма как да има аутизъм?

– Да, естествено. Опитът ни с амбулаторни пациенти е, че когато кажеш на родителя, че детето има такъв проблем, особено преди 3-годишна възраст, обикновено те не се връщат втори път. Търсят някой, който да им каже, че няма нищо подобно. Сравнително малко са родителите, които приемат диагнозата и започват да се борят.

Ключово значение за ранната диагностика, и особено за ранната терапия, е интелигентният родител. В смисъла не като образование, а като възможност да си познаваш детето, да познаваш неговите реакции и да намериш най-правилния подход да ги подобриш. Самозалъгването, приемането на желаното за налично, забавя диагнозата и терапията. Освен това, терапия на комуникацията и речта може да започне още преди поставяне на сигурна диагноза.

 – Как протича един преглед на дете, за да го диагностицирате?

– Една от първите статии, които писахме по темата излезе преди 6-7 години. Тогава все още аутизмът беше недостатъчно познат от лекарите и ние трябваше да изработим методика, с която да се справят справят с този въпрос. Първото нещо, което насочва е шумът вън в чакалнята. Обичайно е децата с аутизъм да са по-шумни.

По време на преглед педиатрите правят едновременно две неща – докато задават въпроси на родителя и записват отговорите, те гледат поведението на детето -дали е спокойно или хиперактивно, какво е . Отношението му към родителя,  как се обръща към него, когато го повикат, дали го поглежда или не, дали търси успокоение у него или не, каква е реакцията към команди на родителя.

След това наблюдаваме по какъв начин детето играе, дали е монотонен. Когато им дадеш кубчета, те често ги нареждат на верижка, а не строят кули или къщички. Когато им дадеш количка или влакче, вместо да го бутат, да издават звуци, да се вживяват в играта, те започват да въртят гумите, да оглеждат отстрани, да го ближат, да го миришат. Това не е функционална игра. Когато им дадеш книжка,  те често нямат интерес или започват да я разглежда под различен ъгъл или да я галят, миришат, лапат или хвърлят.

Сменяме с друга игра, за да видим какъв е интересът към новото. Обикновено аутистите не обръщат внимание на новата игра, след като са свикнали със старата.

В България вече има достъпно за всеки родители приложение за смартфон, което показва дали детето е с повишен риск за аутизъм. „M- CHAThat” е най-често използваният в света скрининг за аутизъм. Преведен е на български от психоложката доц. д-р Севджихан Еюбова. Всеки родител може да си го свали от Google Play на смартфона и да го приложи да на неговото дете. За доказване на диагнозата при случаи с повишен риск, но без убедителна симптоматиката, които изискват много повече време, материали и обучение.

Самото диагонстично изследване продължава над 2 часа и е доста трудоемко. С широко въвеждане на DSM-5 отпадна долната възрастова граница  за поставяне на диагнозата. Смята се, че оптималното време е между 24 и 36 месеца.

На 24 месеца симптомите са достатъчно ясни. Това е най-подходящото време за поставяне на диагноза, за да има време за рехабилитация. Колкото по-рано започнеш, ще имаш толкова ще е по-голям успехът.

– Какво е лечението и има ли такова, дори и да е напреднала медицината?

– Аутизмът няма излекуване. Не може да дадеш нещо на детето и то повече да не е аутист. Децата остават с някакви дефицити до живот. Лечението се състои предимно от са педагогически методики.

Те трябва да бъдат основани на развитието на детето. Тоест, да се упражняват неща, които обичайно би трябвало да прави на възрастта, на която е. Има логическа последователност на задаването на нови задачи и е важно да бъдат „натуралистични“, т.е. свързани с ежедневнието и обичайната среда на я живот на детето.

В терапевтичното поведение практиката е разделена  в две отделни сфери.  – Едната е на научно познание и препоръки, базирани на доказателства, а другата е сферата на родителски практики и методики с голяма популярност и недостатъчна доказателственост. Има добри методики за подобряването на комуникацията.

Целта е да подобриш комуникацията, а не само речта. Целта е детето да те погледне в очите, да се поинтересува от тебе, да започнеш някакво взаимодействие с него.

Когато му подаваш кубче, то да ти дава кубче – реципрочност. След това да да започнеш да обогатяваш тази игра. Първо кубче, след това топка, след това нещо друго. Тоест, да става все по-интересно, да не губи интерес. Тези упражнения могат да станат и с деца, които не са вербални. Има  система за комуникации с картинки. Също са важни логопедичните практики, но преди да се появи речта трябва да постигне желание за комуникация. Децата с аутизъм не комуникират с другите не защото не могат, а нямат желание. Те не разбират света около себе си и са го изолирали.

Има и много тежък аутизъм, който се изразява в нулев контакт със света. Те често стават агресивни за другите и за себе си. Там вече се иска много сериозна психиатрична подкрепа и заведения, които могат да своевременно да консултират и лекуват.

В заключение, аутизмът поставя ги поемат.на изпитание родителската интелигентност, мотивация и устойчивост. Той е предизвикателство и за обществото като цяло с оглед приемането на тези деца и осигуряването на адекватно обучение и социализация. От друга страна, добре е всеки от нас да е на 10% да е аутист, за да живее собствения си живот, а не живота на другите.