Най-нестандартният тур в Пловдив
Централният гробищен парк не е само зона за скръб и тъга, но и място за почит, на което може да си спомним за велики личности и техните дела
Нещо съвсем ново за Града под тепетата се случи буквално преди дни и разкри пред нас важна част от историята и духа на Пловдив. Наши гидове в единствения по рода си тур бяха Аделина Калъпчиева от Сдружение 365 и Теодор Караколев, част от фондация „Български архитектурен модернизъм“. В майския следобед те ни поведоха на разходка из тайните на Централните гробища в Пловдив и ни разкриха много любопитни подробности около част от личностите, които почиват там и цялостната символика, свързана с почитта на мъртвите у нас.
Централният гробищен парк – такъв, какъвто го познаваме днес, е започнал да се формира едва след Освобождението и влизането в сила на първия градоустройствен план на Пловдив. Дотогава жителите на града са погребвали близките си в полите на Сахат тепе, Бунарджика, старо гробище е имало и на мястото на Цар-Симеоновата градина. На сегашната му територия са обособени още: британско военно гробище, руско военно гробище, еврейските и старите турски гробища, католически и арменски гробища. Към траурните паркове под тепетата се числят и находящите се на Рогошко шосе, Драгановите гробища в Кючук Париж, гробищата в Прослав и Коматево. Единственото място, на което може да погребете домашните си любимци след разрешение от ОП Траурна дейност, е в ТП Рогошко шосе.
Сегашният главен вход се е формирал доста по-късно, а първоначалният се намирал малко по-надолу и около него са погребани голяма част от видните фигури под тепетата от онова време. Известните фамилии на Обрейкови, хаджи Гьока Павлов, Гюмюшгердан, първият кмет на Града под тепетата след Освобождението – Самоковлиев, Капитан Райчо Николов и др. Ще ви направи впечатление, че някои от надписите са на старобългарски и дори гръцки. По-старите паметници са пищни и богато орнаментирани, натоварени с различни траурни символи, а по-новите – са изчистени и обрани като стилистика. За гробното място на фамилията, която свързваме със създаването на Пловдивския панаир – Обрейкови, се знае, че е проектирано от видния архитект Христо Пеев и може да се намери сред неговите работни архиви.
В близост се намира и единствената гробница в парка, тази на Димитър Кудоглу. За неговите велики дела, свързани с Града под тепетата, сме посветили отделен текст, но без съмнение той е един от най-големите дарители и благодетели, направили изключително много за Пловдив и жителите му. По-голямата част от живота си прекарва в Германия, но намира смъртта си тук и затова бива погребан в България.
Като контраст встрани, се извисяват и две огромни паметни плочи с цветни снимки в по-висок от човешки ръст, които принадлежат на Цар Киро и сина му и обозначават местата, където почиват те, и определено привличат внимание и погледа на всеки.
По централната алея в посока църквата, точно в средата, се намира и гробът на фабриканта, с чиито тухли е построен Пловдив – Павел Калпакчиев. Той също е виден дарител и с негови средства и строителни материали са построени знакови обекти като Бетонния мост, сградата на Централна гара Пловдив, църквата Свети Михаил и др.
Турът приключи до сградата на самия храм Свети Архангел Михаил, където единствено в Пловдив се извършват опела, но по пътя до него разбрахме още кои са хората, поддържащи Британското военно гробище и кого е поканила самата Елизабет на рождения си ден преди години; разкриха ни къде е карето на пловдивските художници и защо Златю Бюяджиев е встрани от него. Не знаехме, че тук почива единствената жена, участвала с оръжие в Априлското въстание – Мария Сутич, а в близост до нея почива и първият главен архитект на Пловдив – Йосиф Шнитер.
Всичко това няма как да бъде описано и предадено в няколкостотин думи, но със сигурност турът на Централни гробища Пловдив е изключително поучителен за всички с интерес към историята на Града под тепетата.
