Проектът Разчети града на фондация Про Либрис „превежда“ надписите от градска среда и разказва тяхната история
Надписи от всички епохи на древния Пловдив оживяват в достъпен вид в новата апликация „Разчети града“ по проект на фондация Про Либрис. Екип специалисти е събрал различни обекти от града, разделени в шест епохи. Информацията за тези надписи е достъпна в интернет и чрез специалната апликация за смартфони, където освен частичен превод на чуждестранните от тях, се разказва и тяхната история – какво представляват, кой ги е поставил, кога и защо
Проектът бе представен от един от основните му двигалите – доц. д-р Александър Гьошев от АМТИИ. Той разказа за концепцията на проекта и вида включени обекти. Проектът е създаден с финансиране от Национален фонд „Култура“.
Всички надписи са разделени в шест епохи – Гръко-римски; Османотурски; български и гръцки от Възраждането, Източна Румелия и Третото българско царство; надписи от епохата на тоталитаризма; съвременни надписи; както и 3 съвременни надписа, но на чужди езици. Най-голямо количество са обектите от римската епоха – повечето от които на гръцкия език, който е водещият в тази част на империята. Някои от тях и в момента се намират на мястото на откриването им – на Форума или на Античния театър, други са намерени на археологически разкопки и днес се намират на различни места, като Римския стадион или пред Археологическия музей. Сред най-добре запазените е надпис в днешния подлез „Археологически“ на Понеделник пазара на стругар от Кападокия.
4 надписа са част от Османотурския маршрут. 2 от тях са на двете големи запазени джамии – Джумая и Имарет, а другите два са на кулата на Сахат тепе и на Жълтото училище в Стария град, построено с позволението на турския султан. Други 12 интересни надписа са предоставени в маршрута от годините от Възраждането и малко след Освобождението – част от които, свързани с построяването на църкви или надгробни плочи, а други – светски надписи на заведения или жилищни сгради. 7 надписа са включени от времето на социализма, а други 7 от най-ново време. 3 надписа са включени в самостоятелен машрут с чуждоезични надписи – паметен надпис на архитект Мариано Пернигони, строител на френския колеж „Св. Августин“, днес сграда на Пловдивския университет; надпис на Арменския културен дом и надпис на къща Ламартин в Стария град.
Обектите и информацията за тях са достъпни с QR код, както и на интернет сайт https://www.readthecity.eu/.
