„Изкуство и дискусия“ в галерия „Капана“ възстановява легендарната изложба от 1958 година и задава въпроси, които звучат актуално и днес
Може ли една картина да раздели художници, критици, журналисти и публика в продължение на пет месеца? Може ли една изложба да промени начина, по който говорим за изкуството? Именно към тези въпроси връща новият проект на Градската художествена галерия – Пловдив „Изкуство и дискусия“, открит снощи в галерия „Капана“.
Изложба връща Пловдив в 1958 година
Експозицията не просто пресъздава Окръжната художествена изложба от 1958 година. Тя възстановява духа на едно време, в което художественият избор неизбежно се сблъсква с идеологията, а спорът за една картина се превръща в спор за свободата на твореца.
Още при откриването директорът на ГХГ Красимир Линков подчерта, че зад проекта стои трудът на десетки хора – куратори, реставратори, музейни специалисти, дизайнери и изследователи.
„Тази изложба е дело на много повече хора, отколкото изглежда на пръв поглед“, каза Линков, като специално открои работата на съкуратора Милена Китипова, автор на изложбения и графичния дизайн.
В центъра на експозицията отново стои монументалната картина на Анастас Стайков „Мома се с рода прощава“, останала в историята с популярното име „Родопска сватба“. Именно тя предизвиква най-ожесточените спорове през 1958 година. След изложбата произведението изчезва от публичното пространство за десетилетия, оцелява по чудо и днес, след сложна реставрация, отново е във фокуса на вниманието чрез дигитална реконструкция на реставрационния процес.
За ръководителя на катедра „Изкуствознание“ в Националната художествена академия доц. д-р Бойка Доневска най-голямата стойност на проекта е, че дава възможност на публиката да „влезе в духа на времето“.
По думите ѝ картината на Стайков постепенно престава да бъде просто художествено произведение и се превръща в изпитание за критериите, с които обществото оценява изкуството.
„Дискусията постепенно отива в друга плоскост – за критериите, с които оценяваме изкуството. Кой има право да съди за изкуството, кой има право да оцени неговото значение. След изложбата от 1958 година всичко е различно – говори се по различен начин, възприема се по различен начин. И днес ние имаме възможността да се намесим в този разговор от една съвременна гледна точка“, каза Доневска.
Доц. д-р Сузана Николова насочи вниманието към съдбата на самия художник. Тя припомни, че Анастас Стайков работи осем години върху платното, което впоследствие се превръща в причина за драматичен обрат в творческия му път. Въпреки това именно Пловдив и пловдивските художници застават зад автора, а публиката приема творбата далеч по-топло, отколкото официалната критика.
„И днес родопчани много ценят и обичат картината, защото тя показва родопския дух, родопската любов и родопските обичаи“, каза Николова.
Заместник-кметът по култура Пламен Панов също определи проекта като много повече от изложба.
„Това е един изключително задълбочен анализ на изследваното десетилетие. Повдига големия въпрос трябва ли държавата и политическата власт да поставят граници пред изкуството и какви са последиците от това в дългосрочен план“, заяви той.
Освен оригинални произведения, изложбата включва архивни документи, публикации от тогавашната преса, критически текстове и произведения, издирени от музейни и галерийни колекции в страната. В нея участват Националната галерия, Регионалният етнографски музей – Пловдив, Художествената галерия в Смолян и още няколко регионални галерии.
„Изкуство и дискусия“ може да бъде разгледана в галерия „Капана“ до 25 август, а входът е свободен. Предстои и издаването на каталог, който ще продължи разговора за една изложба, превърнала се в повратна точка в историята на българското изкуство.
