Георги Борисов: Словото е Бог и аз съм сигурен в това! Защото, то отмъщава, награждава, храни, убива…

Актуално Гласове Култура Новини

Човекът, който се бори с чудовища и цял живот пътува към Итака, тази година бе отличен с Орфеев венец

Интервю на Райна Кацарова

Появата на поета Георги Борисов на сцената на Античният театър, за да бъде удостоен с наградата Орфеев венец, ще бъде запомнена като истинска наслада за сетивата. Снажен, усмихнат, достолепен мъж, който чете поема за Марсий и Сафо под светлините на прожекторитe, наблюдаван от древните статуи.

Пловдив е щастлив град с тази награда ” – това е репликата, която още дълго ще бъде повтаряна, защото с нея той открадна сърцата на пловдивчани.

Често хората на изкуството са в състояние на поза и роля, но не – въпреки звездният си статут на жив класик, Георги Борисов и зад сцената е абсолютно същият чаровник.

Веднага след церемонията, още с венеца на глава, отговаря на въпросите ми с голямо внимание:

– Самотно ли е на върха?

– Аз цял живот съм бил самотен човек. Дали е връх или Долина Тракийска, не зная. Творчеството и особено писането на стихове, създаването на литература, е самотен труд. Това, че се появявам от време на време сред много хора е светски живот. Общо взето, трудът на писателя и поета е абсолютно самотен. Но не мога да кажа, че в този момент творецът се чувства самотен, защото той създава, твори.

-Това за всички хора на изкуството ли е валидно?

– Има разлика между това да изпълняваш чуждо стихотворение, да изпълняваш чужда песен и това, ти сам да ги напишеш. Защото създаваш друг свят и по този начин творецът е Бог, „демиург “, създател на други светове. Така че, сред тези светове, той не е самотен. Но в живота си и хитро и житейски, и неудачно – винаги страда! Винаги е незадоволен! Най-вече не е доволен, защото се чувства непълноценен, ако не може да напише това, което иска. Тогава става нервен, заядлив, мрачен. Той става чудовище за околните, за семейството. Но в момента, в който напише това, което е искал, става сияен, като дете.

– Излиза, че да пишеш поезия е равносилно на страдание!

– Мога да Ви кажа, че днес Поетът е дълбоко нещастен. Но не говоря за поетите в интернет, които пишат, когато си искат. По мое време “да напишеш ” – това беше една мъка. Втора беше да го напечаташ и трета беше да минеш през цензурата. Това си беше борба постоянна. Сега, всеки може да подскача по Луната и да прави големи скокове в безтегловност и да пише, каквото си иска. С това е пълен интернет, но този който “точи” словото, този, който е наистина посочен да “точи”, на този човек му е много тежко.

– Но и останалите хора също имат проблеми и терзания.

– На човека винаги му е тежко. Не само на твореца – на самия човек. Мъчно ми е за всички онези, които днес са толкова пренебрегнати. Най-вече за хората на словото, те са най – пренебрегнати. Да сте чували министър или заместник – министър на културата, който да е писател?

Снимки: Пловдив чете и Владислав Христов

Цялото интервю на Райна Кацарова с поета Георги Борисов четете в Капана.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.