Общите загуби на вода в България достигат 60,25% при дългосрочна цел 49%, а загубите в мрежата са 18,80 м³/км/ден при цел 15, съобщава OFFNews.
„Това вече не е само белег на амортизирана инфраструктура. Това е белег на слабо управление, недостатъчен контрол и системно неизпълнение на базови задачи по поддръжка, измерване и оперативно управление“ – пише в аналитичния доклад, изготвен през март 2026 г. от служебния министър на околната среда и водите Юлиян Попов в съавторство със заместник-министъра Петър Димитров.
„България е близо до пълно покритие с водоснабдителни услуги – 99,61%. Качеството на питейната вода също е високо – 99,72% в големите и 99,01% в малките зони. Но зад тази привидно добра картина стои система, която продължава да губи огромни количества вода. На входа на водоснабдителната система са подадени 851 211 хил. м³, а фактурираните количества са 338 352 хил. м³, което означава, че се фактурира едва около 39,8% от подадената вода“ – отчита докладът „Водните кризи на България“.
Къде са най-големите загуби на вода?
Има ВиК територии, в които картината е особено тревожна. По общи загуби на вода най-тежко е състоянието в градовете: Шумен – 83,67%, Перник – 83,25%, Търговище – 73,61%, Хасково – 72,41%, Ямбол – 70,60% и Пазарджик – 67,69%. По аварии на водопроводната мрежа най- тежко е състоянието в градовете: Ямбол – 169,59 аварии на 100 км годишно, Перник – 143,41, Хасково – 135,49, Пазарджик – 82,00 и Търговище – 70,30. По налягане картината е също показателна: Хасково – 5,33%, Ямбол – 22,81%, Търговище – 47,65%.
Когато толкова високи загуби се съчетават с висока аварийност и неадекватно налягане, проблемът вече не е технически детайл, а дълбока криза на управлението, планирането и контрола, заявяват Попов и Димитров.
Без компетентност, информация и организация
В доклада „Водните кризи на България“ се акцентира, че „системата страда не само от течове, а и от незнание. Около половината от дружествата са внедрили ключови регистри за водомери, неизмерена законна консумация, контролни разходомери и логери, а в много случаи системите за отчитане на персонала са оценени като недоказани, защото дружествата правят допълнителни изчисления в Excel вместо да работят с надеждни бази данни. Нисък е и делът на внедряване на регистри на активите и/или ГИС“.
„Показателите за персонала също са тревожни: 5,22 служители на 1000 сградни водопроводни отклонения при дългосрочно ниво 4 и 4,82 служители на 1000 сградни канализационни отклонения при дългосрочно ниво 3. Официалните оценки изрично посочват, че големият брой служители и недобрите организационни структури са основен фактор за ниската ефективност. Това сочи не просто кадрови проблем, а дефицит на компетентност, организация и модерно управление. Секторът има нужда не само от хора, а от хора с ясни отговорности, техническа подготовка, умения за работа с данни, управление на активи и дългосрочно планиране“ – отбелязват Попов и Димитров.
Режим на водата
Миналата година Комисията за енергийно и водно регулиране публикува анализ на причините за нарушен достъп до питейна вода през 2025 г. в някои региони на страната заради „зачестили проблеми с безводието“.
Обобщената от КЕВР информация за 93 населени места в България с население над 500 души с режим на водоподаването през август 2025 г. показва следното:
– В почти всички случаи посочените причини за въвеждане на режим на водоподаване е намален дебит на водоизточниците. Само в някои случаи са посочени като допълнителен проблем загуби в остарялата водопроводна мрежа, повишена консумация, компрометирана мрежа и други.
– Само за 39 от общо 93 населени места над 500 души (42%) е посочено, че е осигурена питейна вода за населението. ВиК дружествата са посочили данни за осигурени общо 115 бр. водоноски за периода на действащия режим, за 19 от общо 93 населени места над 500 души (19,4%). За останалите населени места, за които е посочено, че е осигурено
водоподаване, е уточнено, че това се постига чрез пускане на водата по график
– Информация за въвеждани режими през периода 01.2023 – 08.2025: за 93 населени места с население над 500 души през последните три години са въвеждани общо 388 броя режими на водоподаване, които са действали за общ период от 24 699 дни;
За 8 населени места с население над 500 души през последните три години са въвеждани между 15 и 31 броя режими на водоподаване;
За 12 населени места с население над 500 души през последните три години са въвеждани режими с обща продължителност между 590 и 970 дни;
Данните показват на КЕВР, че много от ВиК операторите не са предприели всички необходими и възможни действия за осигуряване на измерване на постъпващите водни количества, зониране на водопроводната мрежа и подобряване на експлоатационните параметри на водопроводната мрежа за всички населени места с население над 500 души, които през август 2025 г. са подложени на режим на водоподаване – въпреки че за редица от тези населени места има повторяемост на режимите, а се наблюдава увеличение на загубите на вода.
Данните показват също така, че в много случаи ВиК операторите, съвместно с общинските администрации, не са осигурили и снабдяване с питейна вода на потребителите за периода на въведения режим.
Какво да се прави?
Загубите на вода в страната са и заради остаряла инфраструктура, липса на надеждно измерване и мониторинг, слаб институционален капацитет, фрагментирано управление, недостатъчни инвестиции и засилващ се климатичен натиск.
Европейските практики показват, че загубите на вода могат да бъдат намалени под 10%, ако се приложат строги регулаторни стандарти, дигитализация, зониране на мрежата, управление на налягането, постоянен мониторинг, инвестиции в подмяна на тръби. Това са мерки, които ЕС вече изисква и финансира.
Данните от ЕС показват, че средните загуби са под 25%, но водещите държави поддържат под 10%, благодарение на системни политики и технологии.
В рамките на Плана за възстановяване и устойчивост държавите инвестират над €12.9 млрд. в устойчиво управление на водите, включително намаляване на течовете. 19.6% от средствата са насочени конкретно към намаляване на загубите в мрежите за питейна вода.
„Считаме, че устойчивото и правилно решение не е механичното увеличаване на цените, а реална реформа, ефективно управление, инвестиции в инфраструктура и намаляване на огромните водни загуби (над 50%!) В противен случай гражданите ще продължат да плащат все повече за услуга, която не показва съответстващо подобрение. Водата е основно право и жизненоважен обществен ресурс, а не механизъм за компенсиране на системни управленски дефицити“ – посочват и от сайта ZaGabrovo в становището си във връзка с Бизнес плана за регулаторен период 2027–2031 г. на ВиК Габрово.
