АктуалноГрадътКултураНовини

Емил Миразчиев ни показва всичко: От класически графики до… автомобил

Не очаквахме такъв успех, изложбата да остане толкова дълго в галерията, шегуваха се всички на закъснялото с два месеца откриване

Изложбата „Пътят. Продължаваме заедно“ отбелязва 60-годишнината на художника

От класически творби до най-съвременни артистични форми можем да видим в ретроспективната изложба по повод 60 години от рождението на Емил Миразчиев. Дългият творчески път на художника е начертан с разнообразни медии, но почти винаги с опит за коментар върху съществуващото положение и заобикалящо общество – дали някаква закачка, дали саркастичен коментар към властите, дали директен протест срещу банковата система, никой не е предпазен. Е, не винаги – понякога изкуството му е просто естетическа наслада, без очевиден подтекст.

Мнозинството хора вероятно свързат Миразчиев основно със съвременното изкуство и съвременните форми. Но той, все пак, е график – завършил именно „Графика“ в Националната художествена академия през 1986 година. Духът на времето тогава е такъв, че много от творците търсят нова изява, нови пътища и съвременни артистични форми, след десетилетия ограничения в класически теми и медии в годините на социализма. Тази система постепенно се пропуква във втората половина на 80-те – тъкмо, когато Миразчиев завършва.

Така, около 1990-а година покрай няколко други съвременни групи, които творят с авангардни средства, се появява и пловдивската група „Ръб“, основен мотор в която е Емо. За богатата групова активност си припомнихме преди няколко години с ретроспективната изложба „Музеят Ръб“ в Баня Старинна, а днес в „Гладстон“ можем да видим доста други, по-непознати работи. И все пак, от времето на „Ръб“ и легендарната изложба „Символи и знаци“ можем да си припомним поредицата шахти, оцветени в червено или синьо – символ съответно на миналото социалистическо време и на бъдещото демократично.

В конкретната ретроспективна изложба любопитни произведения от 90-те са графичните му творби. И макар техниката да е донякъде класическа, отново изпълнението не е традиционно. Някакъв интересен и неочакван жест – дори, когато работата е абстрактна и без очевидна тема – винаги има. В случая с няколко негови графични работи, подредени в по-високата част на залата на улица „Гладстон“, това са методите на работа. За част от тях Миразчиев разказва, че са негово изобретение. Също там са и творби върху стара японска хартия, които също са абстрактни като сюжет, както и работи с ръчно лята хартия.

В по-ниската зала на галерията на „Гладстон“ са творбите, към които реферира заглавието „Продължаваме заедно“. Много от тези работи, които са по-инсталационни, са направени с участието на граждани, които са споделили мнение за нещо или са се изразили по някакъв начин, затова е и „продължаваме заедно“, разказва Емо.

Сред този тип произведения има поредица интервюта, преобразувани във видео творби. Такива са анкетите в костюм на „Европейска мечка“ с минувачи по пешеходните зони, преди влизането на България в Европейския съюз, интервютата със случайни граждани с въпрос дали са позитивни, както и интервютата, част от проекта „Градски мечти“.

Протестната нотка също е силно застъпена. Представянето на автомобил, който Миразчиев използва, за да „запорира“ входа на банка – тъй като те са запорирали самия автомобил е поставен по средата на галерията. Там е големият светещ надпис “SAVE PIRIN”, част от протестите против презастрояването на националния парк. Специално внимание е отделено и на дългата история между художника и различни активисти на политическата партия ВМРО. Ще можем да си припомним историята със забраната на артистична творба на художника Давид Черни с видео интервюта, вестникарски изрезки, както и заплахи със спрей пред входа, в който самият Миразчиев живее. С фотографии е запаметен и случаят, в който Миразчиев и колеги изтриха големия изрисуван надпис „ВМРО“ върху скалите на защитената природна забележителност Младежки хълм, който тогавашната управа не искаше да изчисти.

Изложбата трябваше да бъде открита на 17 март. Поради извънредното положение тя бе отлагана на два пъти и в крайна сметка се откри пред тесен кръг приятели на откритото площадче пред галерия „Гладстон“. Това не помрачи настроението, като присъстващите се шегуваха, че не са очаквали такъв успех и изложбата да остане повече от два месеца по стените на галерията.

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина