Димитър Аврамов: Не трябва да се страхуваме, трябва да се борим за свободата си

Актуално Гласове Избори 2021 Новини

Протестите са културна реакция на обществото срещу голямата държава, заяви политологът на премиерата на „Новата държава” в родния си град

Това е политическа реалност, после книга. Не научен труд, а популярна политология, определи работата си той

Политическа реалност, после книга. Не научен труд, а популярна политология. Така определи книгата си „ Новата държава” Димитър Аврамов. Снощи политологът представи огромния си труд, събран в 675 страници между две корици, пред много приятели в BeeBop кафе.

„ Свободата или сигурността? Най-важното нещо е свободата. Тя намалява в наши дни дори в най-свободните държави. А след свободата идва страхът. Призивът ми е да не се страхуваме и да се борим за свободата си. Моля се Пловдив да не загуби свободата си”, каза Аврамов в началото на премиерата в родния му град. И на шега предложи да се вдигнат цените на имотите под тепетата, за да бъдат изгонени пришълците, след което да бъдат сложени КПП-та на Ихтиман и бъде възстановена Източна Румелия.

Аврамов отбеляза пред публиката, че ако книгата му не става за четене, то със сигурност става за заспиване и не създава чувство за гузност у читателя, че е затворил очи на Хемингуей например.

Той подчерта, че в съвремието хората все повече изостават класическите политически идеи и класически ценности, за да се насочат към природо-обусловена идентичност- етнос, пол, дори сексуална ориентация.

„ Единственият начин коректно да проектираме бъдещето, е да четем миналото и да видим какъв е бил темпът на промяната. Ние сме нация и култура, изградена на кръстопът и исторически фокусирала се върху това да се адаптира. Тоест, каквото и да стане със света и с Европа, ние няма да сме сред хората, предизвикващи промените, а ще сме адаптираща се култура”, смята Димитър Аврамов.

Той припомни, че в бъдеще от икономиката излязат от все повече сфери на човешка дейност. „ Ще изчезнат професиите, свързани с професионална квалификация, обслужване на механизирани производства. Софтуерно дефинираната икономика създава нови производствени цикли, от там намалява необходимостта от механизиран труд. Хората ще започнат да излизат от икономическата дейност, а това е много опасно. Защото когато се събудиш сутринта и няма какво да работиш, ти не си важен. Представете си държава, в която милиони излизат извън пазара на труда и няма какво да работят… Вече се говори за универсален минимален доход. Ако хората започнат да го получават без да работят ще излязат трайно от пазара на труда. А за 2-3 години това предизвиква анимализация. Неработещият човек, неконтролиращият ежедневието си човек, не е важен в икономическата сфера, от там и в социалната. В наши дни се говори за образователен и данъчен ценз да се гласува. След 10 или 20 години, ако има милиони, които не допринасят нищо за икономиката в една страна, не знам как ще реагира обществото. Може да сметне, че са политически излишни и им отнеме избирателните права. А като ти отнемат избирателните права ти отнемат всичко. Така елитите ще контролират държавите. Така ще се върне и централизираната, йерархичната структура от Средновековието, но в уродлива модерна форма. Много от тия тенденции вече са налице. Политиците от най-западния свят са много повече актьори, отколкото хора, които имат собствени политически идеи и убеждения. Политиката става професия, а не сфера на убеждения. Което е страшно. Тази тенденция съществува в Америка поне 10-12 години”, каза пред публиката политологът.

За да се спре на свободата.

„Не твърдя, че свободата е възможна без сигурността. Казвам, че е по-важна. Защото има различни нива на сигурност. Има битова сигурност например. Но има и усещане за сигурност. Тоталитарната, авторитарната държава създава усещане за перфектна сигурност. Ще цитирам професор Фотев, който казва, че у нас няма индивидуализъм. Ние живеем в колективистично общество, което репродуцира коликтивистични идеи. Индивидуализмът не е да излезеш и да изревеш като лъв навън, като лъв в пустиня. Индивидуализмът е да признаеш свободата на другия човек, да я споделиш и да си солидарен с нея. Само това те прави истински свободен- способността ти да признаеш, че и другият човек е свободен и да му дадеш възможност да се развива, а не да се опитваш да покориш неговата територия. Ние сме страна, на която й липсва индивидуализъм и аз субективно погледнато предпочитам свободата и индивидуализма”, подчерта Димитър Аврамов.

Не пропусна, разбира се, и протестите в страната.

„ Приемам протестите като културна реакция на обществото срещу голямата държава. У нас 40 процента от бюджета, от това, което изработват хората, се преразпределя от държавата и процентът нараства.

Срещу голямата държава е смаляващият се човек, който се бори с разрешителни режими, с данъчни и с всякакви други институции и службици. И има все по-малко жизнена среда. И когато даден представител на публичните институции, бил то главен прокурор или друг, започне да се държи арогантно, на хората просто не им издържат нервите. И са прави. Ако хората, избрани в публичните институции правят това, което правят и което най-често не ни харесва, но се държат възпитано, протести няма да има. Убеден съм. Това дава отговор на въпроса дали дадени граници са прекрачени. Прекрачени са, според мен. Но ми се струва много важно да не се съсредоточаваме в конкретния момент, защото през последните 20 години се смениха няколко правителства, но начинът на поведение на хората във властта, тежестта на държавата върху бизнеса и върху частната сфера, остават едни и същи или се увеличават. И ми се струва, че ако не искаме протестът да стане перманентен, е много добре да пренесем натиска, който създават днес хората върху държавата, и върху следващото правителство”, препоръча политологът.

Споделете ни във:

1 коментар за “Димитър Аврамов: Не трябва да се страхуваме, трябва да се борим за свободата си

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.