5 неща от близкото минало, които ни липсват в Пловдив

Със сигурност за всеки лично ще има поне няколко различни отговора, затова днес ние от екипа на Lost in Plovdiv представяме това, което ни хрумна, без да се замисляме

Пловдив е древен и вечен, но за добро или лошо се променя. Докато само преди двайсет и няколко години най-забележителното събитие бе отварянето на ресторант от американската верига McDonalds, то в последно време в Града под тепетата постоянно се случват нови и интересни мероприятия. Още след избирането ни за Европейска столица на културата 2019 започна изпълнението на редица проекти за облагородяването на градското пространство и на културно-музикалната сцена. Квартал Капана се превърна в пъстро средище, в което постоянно кипи веселие и живот и с твърдо убеждение може да кажем, че предишната зона за паркинг на негово място изобщо не ни липсва. Кое обаче вече липсва и се сещаме с носталгия за него!?Със сигурност за всеки лично ще има поне няколко различни отговора, затова днес ние от екипа на Lost in Plovdiv представяме това, което ни хрумна, без да се замисляме.

Очакваме вашите предложение в коментарите, за да си спомним заедно част от миналото на хилядолетния град:

Тролеите

През септември 2012 г. окончателно бе спрян тролейбусният транспорт под тепетата. Първите тролеи прекосяват Пловдив през 1955 г., а в началото трафикът се е състоял основно от тях, каруци и велосипеди. Автомобили рядко са се срещали. Преди 8 години заради постоянни проблеми с неизпълнение на маршрутите, липсата на достатъчно електрически мотриси, както и зачестилите инциденти с лошо поддържаната тролейбусна мрежа в града, договорът за обслужване на линиите бива прекратен, а електрическите машини остават завинаги в гаража. Возенето в тях си беше истинско приключение, а честото спиране поради откачане на пантографите ви гарантираше поне 5-минутно закъснение.

Сергиите на ул. Капитан Райчо

На централната улица, започваща от бившия хотел Тримонциум и завършваща до пивоварна Каменица, преди петнайсет години бяха разположени над 200 сергии, покрити с брезент и предлагащи от дрехи до пособия за бита. Търговците дълго време водиха битки за запазване на начина си на търговия, но в крайна сметка се сдружиха с инвеститорите и част от тях се преместиха впоследствие в новоизградените търговски центрове. Сега на тяхно място има паркоместа в началото, а шопинг дестинацията на пловдивчани се измести към големите молове. И вече само някои от нас си спомнят каква навалица и липса на социална дистанция бе в дните около Коледа и всякакви празници…

Стадион Ботев

Пловдив си е футболен град и за жителите му има две възможности: или си от Ботев, или от Локото. Дербитата между двата гранда винаги са били легендарни и наситени с много емоции, а стадионите изпълнени до краен предел. За жалост преди няколко години в Града под тепетата остана само един официално футболно игрище. През 2014 главната трибуна на жълто-черните окончателно остана в историята, а оттогава на мястото ѝ са останали само тъжните останки. Проект за реконструкция има, но кога ще бъде завършена още никой не знае. А от историческа гледна точка стадионът на ФК Ботев е вторият по големина в града и е официално открит през 1961 г. Само две години по-късно той е домакин на мача Ботев Пловдив – Атлетико Мадрид (Испания), чиято посещаемост надхвърля почти два пъти тогавашния му капацитет му от над 20 000 седящи места.

Пещерата зад езерото с Мечката в Цар-Симеоновата градина

Сега достъпът е ограничен с железни решетки, но преди мястото да бъде облагородено, пещерата е служела като скривалище в играта на Стражари и апаши на малчуганите от квартала. Разбира се, имало е монети, когато всичко е било заринато от боклуци и занемарено, затова през 2011 г. атракцията е затворена. Сега за снимки гордо стои само статуята на достолепния мечок.

А съвсем при откриването на пищната градина пещерата било едно от най-посещаваните места по време на Първото българско изложение. Входът ѝ бил закрит от струите на няколко водопада и се смята, че това е любимото кътче на създателя на цялото вълшебство – Люсиен Шевалас.

Кръчма Бумбарника

Няма как текст в единствения дигитален гид под тепетата да не завърши и с едно емблематично заведение. Е, може би за някои миналото не е толкова близко, но все още легенди се носят за култовата кръчма. Родена в хотел Тримонциум през пролетта на 1959 година, кръчмата става бързо любима за пловдивчани и гости на града. Отваряла за клиенти в 16:00 часа и затваряла врати в 23:00. А още час преди отварянето, навън чакали прави на опашка. Днес, почти няма снимки, изчезнало е и менюто, има само сладък бохемски спомен от живеещите по онова време.

Е, не можем да останем само с един спомен за заведения…Имаше години, когато районът на стълбите на Каменица бе известна парти локация и оттогава някои от нас тъгуват по бар Устата, легендарен с рок атмосферата. Впоследствие той премина доста метаморфози, за да бъде окончателно затворен и пустеещ към днешна дата.

Източник: Lostinplovdiv