Светлана Куюмджиева: Нямаме претенции нито към галерията на Гладстон, нито към дружеството

Артистичният директор на „Пловдив 2019” определи като спекулации нападките на Снежана Фурнаджиева

380 произведения на изкуството на близо 100 художници от Източна и Западна Германия ще гостуват в галерия „2019”, публиката ще види оригинали на Йозеф Бойс, Герхард Рихтер, Арно Фишер и много други

Под тепето потърси артистичният директор на „Пловдив 2019” Светлана Куюмджиева за коментар относно директните нападки срещу нея и фондацията от страна на председателя на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева. Преценихме, че след изказването на шефката на ДПХ трябва да потърсим и другата гледна точка, тъй като Куюмджиева има право отговор. Ще търсим мнение на специалисти и относно възможностите за менажиране и издръжка на новата галерия на Гладстон, чието откриване предстои. Светлана Куюмджиева разговаря с Иво Дернев.   

Вчера Снежана Фурнаджиева ви атакува персонално, че сте “ свили гнездо” в техния дом и ги гоните от сградата им. Ще й отговорите ли?

Ще започна с това, че ние не желаем да бъдем поставяни насила в конфликт с Дружеството на пловдивските художници, или с който и да било друг от партньорите ни, с които работим по програмата на ЕСК. Нека това да е ясно и дейността ни или становищата ни да не се тълкуват по друг начин.

Смятам за недопустимо артистични събития и проекти да стават заложници на нечии интереси и обидни квалификации. В работата си не сме си позволявали подобни квалификации към традиционните събития от художествения живот на Пловдив, организирани от дружеството, както и сравнения на базата на качество или адекватност спрямо съвременните тенденции. Непримирима съм с невярната информация и скандалните спекулации, на които за пореден път е подложен един от проектите на Европейска столица на културата. Част от тези спекулации са и въпросните твърдения за „гнездо“ и прочие. Нямаме претенции нито към сградата на галерията, нито към дружеството. Пределно сме наясно с ресурса, който е необходим за управлението на една такава сграда. Ние сме поели друга голяма отговорност и работим усилно по изпълнението на програмата, така, както сме я обявили още през миналата година, както и за обогатяването на културния афиш на града със събития, които да отговарят на уникалността и мащаба на проекта Европейска столица на културата.

Ще ковете ли инсталации с пирони по таваните в новата галерия и каква всъщност е въпросната немска изложба?

Изложбата „Пътуване по света. Изкуство от Германия“, към която имаме ангажимент като организатори, е най-голямата пътуваща изложба на ifa (Institut für Auslandsbeziehungen) Института за международни отношения на Германия, която включва 380 произведения на изкуството на близо 100 художници от Източна и Западна Германия. Изложбата се организира в партньорство с Гьоте институт – България и е включена в селекцията с акценти от програмата на Европейската столица на културата, представена на 5 септември 2018 г.

Това е изложба с висока художествена и образователна стойност, която е рядък подарък за нас и публиката в Пловдив и България. Вложили сме твърде много време, усилия, професионален капацитет и финансов ресурс, за да позволим това събитие да бъде употребено в спорове за собствеността на пространствата.

Изложбата включва живопис, рисунки, фотография, обекти и скулптури, които разглеждат в хронологичен ред основни движения и направления в европейското изкуство след Втората световна война. За първи път с нея тук ще дойдат оригинали на Йозеф Бойс, Герхард Рихтер, Арно Фишер, Катарина Фрич, Херман Глокнер, Андреас Гурски, Матиас Хох, Кандида Хофер, Ребека Хорн, Барбара Клем, Райнхард Муха, Нам Джун Пайк, Дитер Рот, Томас Руф, Карин Сандер, Томас Шуте, Волфганг Тилманс, Гюнтер Юкер, Волф Фостел, Улрих Вюст и тн.

Освен големият брой активни художници в Пловдив има две професионални училища по изкуствата и една академия. За тези студенти и ученици ще е от изключителна полза да видят тук тази уникална колекция и произведения, които иначе биха могли да видят само в най-добрите музеи в чужбина. В този смисъл името на изложбата е и символично, освен че тя буквално пътува. Какво ли не бих дала, да имаше такова събитие в града, докато аз учех в тукашната художествена гимназия. Със сигурност щях да наваксам значително с образованието. Да не говорим за възможността за възпитаване и изграждане на публики за изкуство чрез едно такова събитие. То е от полза за всички и като съдържание, и като критерии и еталон за експозиционна култура, която отговаря на съвременните международни стандарти. Образованието е един от основните търсени ефекти на Европейска столица на културата и елемент на наследството от инициативата. Историята на българското изкуство познава много такива примери на ключови гостувания на изложби и колекции от чужбина, които оставят трайна следа в тенденциите и посоките на неговото развитие, раздвижвайки инерцията и обичайната среда.

Вземете също например музея за съвременно изкуство в Белград – институция с дълга и сложна история и наскоро изцяло реновирано пространство, което най-сетне отвори за посетители след 10 години ремонт. Между другото в България такъв музей все още няма. Но не виждам защо изложбата „Пътуване по света“ да може да бъде инсталирана там, и да не може да намери място в новите пространства в Пловдив. (Изложбата гостува в Белград в началото на тази година.)

Обвиниха ви и в създаването на дипломатически скандал с испанската изложба на ДПХ. Поддържате ли контакт с института „Сервантес“?

Разбира се, че сме в контакт с Институт „Сервантес“. От три години развиваме десетки проекти с всички културни институти, представени в България. Нямаме причина да смятаме, че с който и да е от тях говорим различен език. Скандал няма. Не е моя работа да се изказвам от името на института и да давам повече информация, в какво точно се състои събитието, в което те са се включили като партньор, и кое е техен приоритет. Ще кажа само, че вместо да се правят жалки опити за дискредитиране на една изложба, което най-малкото не отива на хора на изкуството, то по-добре да се потърсят алтернативи и пространства за реализацията и на планираните от дружеството изложби за този период, ако наистина в случая те са приоритетът, а не сградата.

Запознати ли сте с новите технически специфики в галерия „2019“?

Дали изложбата, която планираме толкова дълго, в крайна сметка ще дойде в Пловдив или не, зависеше от решението на нейните куратори и на техника, който отговаря за инсталирането й. Те специално отлагаха идването си в Пловдив до момента, в който вече имаше готовност на пространствата. Така че, да, отговорните за изложбата хора са запознати с техническите възможности на новите пространства в Пловдив.

Ще може ли новото изложбено пространство да се самоиздържа с пестене на електричество от фотоволтаици? Колко сложна ще е издръжката на новата галерия, според опита ви?

Избягвам да се изказвам по въпроси, които са извън моята експертиза, така че нищо не мога да кажа за въпросните фотоволтаици. Но със сигурност, освен сметките за ток, това пространство има и други разходи, така че може би е планирано и да се продава енергията от въпросните панели…

Съдейки по най-пресен опит с управлението на сградата на СКЛАД, в която се намират офисите на фондация „Пловдив 2019“, както и наблюдения от работата ми в Съюза на художниците в София, точно в момента, в който се развиваше сериозната драма със сградата на Шипка 6, както и опита с управлението на частна галерия с по-малък мащаб, мога да твърдя, че при всички случаи се изисква базисен финансов ресурс, който да е гарантиран, и от там нататък вече да се търсят допълнителни варианти и възможности за издръжка. Моят опит до тук обаче е основно с некомерсиални пространства.

За съжаление нерядко става така, че при пространства за култура, оцеляването и издръжката вземат превес над качественото програмиране.

Колко души на щат са нужни, за да се управлява удачно това пространство за култура според вас?

Санитарният минимум е четирима и това е наистина на границата.

По силите ли е на ДПХ менажирането на една такава нова сграда?

Да, по силите е на всяко дружество, което има необходимия управленски капацитет, възможността да се самоиздържа, да привлича спонсори, и което има устойчиво финансиране.