Това е микс между реалност и фикция. Филм изследване. Филм процес, казва режисьорът на „Не ме докосвай“
Иво Дернев
Румънският режисьор Адина Пинтилие гостува в Пловдив, за да представи в Лъки Дом на киното филма си „Не ме докосвай”, спечелил „Златна мечка” на фестивала Берлинале. Тя излезе пред пловдивската публика в препълнения салон заедно с нашата актриса Ирмена Чичикова, която блести в лентата в ролята на Мона.
„Филмът отне седем години от моя живот. Като бях на 20 си мислих, че знам всичко за интимността, за желанието, за връзките. Мислех си, че знам как седят нещата. Но в следващите 20 години живот осъзнах, че не знам много. Реалността е много по-различна от очакванията и разбиранията, с които ние израстваме за тялото, за сексуалността. Процесът стартира от там да забравя онова, което мислех, че зная, и да погледна към хората, за да разбера как те наистина разбират интимността”, разкри пред зрителите Адина.
Тя подчерта, че „Не ме докосвай” не е нито фикция, нито документалистика, нито е експериментален филм, нито е игрален. „Страним от етикетите. Това е микс между реалност и фикция. Филм изследване. Филм процес. Затова работим с професионални и непрофесионални актьори. Всички те обаче бяха професионални човешки същества. Съчетахме персонални истории с фантазия. Тя играеше ролята на инкубатор на тези лични истории на актьорите, с които влизат във филма. Създадохме сигурна среда и се получи онова, което видяхте на екрана. Дали този филм е терапевтичен в някаква степен? Всички се питаме това. Има предразсъдък по отношение на терапията. Аз обаче я разбирам като личностно развитие, като процес на израстване. В този смисъл задачата на терапията е да промени твоите представи за света и хората около теб. Именно това прави „Не ме докосвай” с нас, с участниците в този процес. Много от моите разбирания драстично се промениха след филма. Например разбирането ми за красотата. Защото толкова много видове красота има там, навън, които са много различни от стандарта, от нормата, но са също толкова богати и пълноценни”, заяви Адина Пинтилие.
И посочи като такъв пример един от персонажите във филма- инвалидът Кристиян, който играе сам себе си. Той не просто харесва опаковката, в която битува душата му, той я обожава. Както а обожава половинката му Грид, с която делят едно ежедневие, едно легло, един въздух.
„Кристиян е толкова красив с различието си. Той има една от най-хармоничните връзки със своето тяло, макар че тялото му е толкова различно. Той казва: „Аз не съм увреден. Аз цял живот съм живял с тялото, което имам и нямам представа какво е стандартното тяло”. Освен това той бе крайно мотивиран, не се страхуваше, тъй като искаше да провокира хората, които имат предразсъдъци към интимността у хората с увреждания. Всъщност, Кристиян заявява, че хора като него не са асексуални същества, които имат нужда единствено от грижа. Хората с различно тяло имат същите желания, същите необходимости, същите сексуални потребности”, каза още румънският режисьор, носител на „Златна мечка”.
