Щабът не може да насрочи среща със Светия синод за отворените храмове

Актуално Новини Под ножа

Ген. Мутафчийски ще търси подкрепата на вицепремиера Томислав Дончев да съдейства за намиране на общ език с БПЦ

Местният оперативен щаб избирателно пропусна въпроса на Под тепето по темата в онлайн бифинга днес

Явно и Националният оперативен щаб не може да спре българската православна църква да отваря вратите на храмовете в извънредната ситуация.  За това намекна ген. Венцислав Мутафчийски на днешната пресконференция във ВМА.

„ Щабът все още не може да насрочи среща със Светия синод”, подчерта той. И допълни, че ще се обърнат до вицепремиера Томислав Дончев да съдейства в намирането на общ език с БПЦ.

Припомняме, че храмовете в цялата страна са с широко отворени врати и приемат най-вече възрастни миряни.  Масово целуване на икони в Неделя Кръстопоклонна преди Великден възмути стотици вчера. На заснето видео по време на пряко включване на БНТ вчера от софийския храм „Въздвижение на Светия кръст Господен“ се видя как множество възрастни жени целуват икони без никакви защитни средства.

Община Пловдив също упорито мълчи по казуса с отворените храмове. Заради близките отношения на Здравко Димитров с Николай Пловдивски или не, въпросът на Под тепето, зададен на днешния онлайн брифинг в кметството, някак избирателно бе пропуснат.

 

Споделете ни във:

6 коментара за “Щабът не може да насрочи среща със Светия синод за отворените храмове

  1. От / By Любослава Русева Posted on 24.03.2020 във РЕДУТА.бг

    „И все пак, в назъбените очертания на облаците в залеза, забелязвам една-единствена ивица светлина, която ме кара да вярвам, че ще дойде по-добро утре.

    Какво правя?

    Утре ще е по-добре! Със сигурност.

    Аз предусещам!“

    Така завършва „писмо от Ф. Скот Фицджералд, поставен под карантина през 1920 г. в Южна Франция по време на пандемията от испански грип”. То се оказа умело написана пародия, но не майсторското подражание на стила стана причина писмото да има хиляди споделяния в социалните мрежи по цял свят. „Предполагам, че хората са реагирали на оптимистичното послание… Мисля, че това е в сърцевината на живота и творчеството на Фицджералд – непоколебимата вяра в по-доброто бъдеще”, казва пред „Ройтерс“ авторът му Ник Фариела.

    И наистина, предоверяването на една (по същество) фалшификация е тъкмо заради онази „една-единствена ивица светлина, която ме кара да вярвам, че ще дойде по-добро утре“. На хората е дадена известна утеха, предложена им е поне смътна надежда, а в тези тежки дни, изпълнени със страх и отчаяние заради плашещата неизвестност на утре-то, те имат нужда от такава подкрепа. „Аз предусещам!“ – повдига духа им Ник Фариела, който май свърши повече работа в това отношение, отколкото мнозина Божии служители.

    За сведение на последните: в България писмото продължава да се споделя, въпреки че автентичността му не просто беше оспорена, ами направо отхвърлена. И точно обратното – напълно автентичното обръщение на патриарх Неофит не се оказа в състояние да въодушеви ни най-малко, а ако все пак му бе обърнато някакво внимание, то е по-скоро от предизвиканата почуда (в най-добрия случай и най-меко казано).

    „Останали в домовете си, пред домашната икона, притихнали с покайни сърца да отправим взор към Спасителя Христа с молитва за изцерение на болните, и подкрепа на нашите медици, правителството и воинството, и всички, които не пестят сили и средства в това усилно време…“, изчете с равен глас Негово Светейшество. Това той направи чак на десетия ден от обявяването на извънредното положение, само че не в забавянето всъщност е проблемът. Призовавайки всеки от нас „да съобрази ежедневието си“ с изискванията на ситуацията, патриархът добави, че препоръките на Светия Синод и епархийските митрополити ТРЯБВА да се спазват, което звучи досущ като „Параграф 22“. Доколкото не бе отправен публичен призив към хората да не ходят на църква, нещо повече – да не се причастяват с общата лъжичка по време на Света литургия, мъкнейки там невръстни деца и дори бебета, след обръщението остана да витае усещането не за искрена архипастирска загриженост за живота и здравето на вярващите, а единствено за лицемерие (ако не и за лукавство).

    Търсейки причините защо православието запада, Стоян Михайловски беше написал: „защото е ръководено от хора тъпи, бездарни, лишени от водителски качества, неодушевявани от никаква религиозна възторженост и апостолска пламенност, некадърни да организират никакво духовно наставничество, предадени на сух формализъм и на безплодно обредолюбие“. Някои от оценките му може и да ни се струват доста крайни, но за липсата на апостолска пламенност е съвършено прав – нея и с помощта на десет запалени вощеници не бихме могли да открием. Безплодното обредолюбие, и то в такъв момент, би отблъснало дори най-добронамерените към Църквата хора; сухият формализъм няма как да служи за свидетелство на вътрешната благодат, заместена от външно лустро и реквизит от бради, кръстове, медальони и жезли. Как хората да се доверят на благочестието на такива водители, когато стремежът към духовно водачество и досега често се свеждаше до най-семпло желание за овладяване на материални ресурси и налагане на контрол върху дистрибуторската мрежа за покупко-продажба на вяра?

    „Да не униваме и въпреки трудностите да бъдем бодри и непрестанно да се молим!“, продължи патриархът, но това са празни приказки, уви. Хората униват не само заради заплахата за здравето и живота си, а защото губят работните си места и молитвите няма да им помогнат да си платят сметките, ипотеките и бързите кредити. На този фон бодростта им е лишена от каквито и да било основания, а по нищо не личи синодалните старци да обмислят някакво съдействие поне за най-уязвимите групи.

    Ако ги обгрижваха със същия ентусиазъм, с който преди година си поискаха още 5 млн. лв. от държавата, това щеше да се разчуе. А фактът, че не се е разчуло, казва достатъчно по въпроса за социалните им програми, макар техните защитници да възразяват, че Църквата не е от тоя свят и мисията й е далеч по-висока. Дори и така да е, въобще не пречи синодалите да снизходят с някоя и друга кухня за бездомни и с някой фонд за подпомагане на бедстващи финансово (а те ще стават все повече), при положение че получават пари от бюджета на държавата.

    И една идея: в България има десетки манастири, където прекаралите тежкото заболяване могат да се възстановяват на чист въздух, особено възрастните и самотните. С един такъв жест Църквата би спечелила значително повече за укрепването на своя авторитет, отколкото с онази лъжичка на неделните служби, а и към нея хората ще започнат да се обръщат с по-горещо упование и със заслужено уважение. Пък и истинският „Лекар на душите и телата, Който прояви толкова добротворство и направи здрави страдащи телесно и душевно люде“ (по патриарх Неофит) би оценил това: добротворство е думата, която тъкмо Църквата трябва да изпълни със съдържание. Обредолюбието не е в състояние да стори това, но, виж, иначе успешно я изпразва от смисъл, превръща я в кухо клише.

  2. Сега също и патриархът както и папата призова да СПАЗВАМЕ КАРАНТИНАТА КАТО СЕ МОЛИМ ВКЪЩИ, а не да се сгъчкаме като будали в църквите (цит.):
    “…Останали в домовете си, пред домашната икона, притихнали с покайни сърца да отправим взор към Спасителя Христа с молитва …”
    В ДОМОВЕТЕ СИ === коя част от кое изречение е неясна?

  3. Предишни публикации за ЗАЩИТА НА ЗДРАВЕТО предизвикаха бурни дискусии въпреки уравновесения им тон:
    podtepeto.com/aktualno/спрете-ги/
    podtepeto.com/aktualno/спрете-ги-епизод-ii/
    което вероятно се дължи на засегнати нечии МАТЕРИАЛНИ интереси (“Каквото и да ти проповядват знай, че става дума за ПАРИ”)
    Папата съветва паството да се моли от дома си и да следи служения на екран; но някои по-висши, по-космати средновековни мракобеси искат …ТЪЛПИ

  4. Как ще се целуват иконите. Всеки знае Господ е в сърцето и душата на всеки. Стига да желае и да вярва. Господ ще опази народа

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.