АктуалноМненияНовиниПод ножаСъдТемида

Адв. Иван Демерджиев: Ние сме страхливи, пасивни. Това не може да продължава!

Ако не върнем доброто там, където му е мястото, скоро не го виждам това общество, заявява претендентът за нов председател на Адвокатската колегия в Пловдив

Колкото е виновен този, който е извършил престъпление, толкова е виновен и този, който подхожда извън рамките на закона и репресира извършилия престъпление, смята юристът

Не гледам с надежда на процеса по избор на нов главен прокурор, а с притеснение. Не защото може да стане по-лошо, а че може да продължи да бъде толкова лошо

Иван Демерджиев е един от основните претенденти за нов председател на Адвокатската колегия в Пловдив в предстоящите избори този уикенд. Той е съдружник и управител на Адвокатско дружество Демерджиев, Петров и Баев. От юни 2016г. е член на Адвокатски съвет към Адвокатска колегия  – Пловдив, а от юли същата година става Секретар на съвета. Работи по търговски, граждански и административни дела, търговска несъстоятелност; Търговско право; Облигационно право;  Вещно право; процедури и производства по Закона за устройство на територията.

Иван Демерджиев искрено за основите в платформата си, за проблемите в системата, за доброто и злото, пред Иво Дернев.

Защо? Защо се кандидатирате за председател на адвокатската колегия в Пловдив?

Това е най-важният въпрос. Зададоха ми го и колегите от Адвокатския съвет, които убедих да се кандидатират с мен. Аз започнах да се занимавам със съвета преди около две години и половина. Отне ми около година и половина да опозная цялостната българска адвокатура като структура, като личности, като механизъм, като система. След тази година и половина ми остана по-малко от една година за работа. Смятам, че сега вече мога да работя пълноценно, познавайки системата и личностите в нея, познавайки проблемите в нея. Първата една година представителите на Пловдив въобще не ни приемаха във Висшия адвокатски съвет. Не говориха с нас. Защото сме представители на нещо странно и ново, което заплашва сегашното. Защото сме носители на една нова вълна, която заплашва да разруши статуквото. И понеже аз искам да прелее тази вълна, искам да продължа. Ние не можахме да организираме тази енергия, защото бяхме непознати и ни се пречеше упорито.

Зад какво застава това статукво в София, което вашата вълна застрашава? Къде е в пространството? Кои в крайна сметка са добрите и лошите в тази система?

Няма добри и лоши. Има страхливи хора, които не искат да предприемат стъпки. Трябва да разберем, че е нужно да се работи. Има и хора по-смели и по-компетентни , които знаят какво трябва да се направи. Неслучайно в обръщението си до колегите аз казах, че за мен в момента българската адвокатура изпълнява свободното падане в един самолет. Никой не смее да хване кормилото и да го насочи нанякъде. Ако някой скоро не вземе кормилото и не насочи самолета нанякъде, ние всичките 27 колегии ще се сгромолясаме зверски. Вървим надолу устремно в момента. На развален автопилот, който няма да ни приземи никъде успешно. Всички други правни професии са много добре организирани, единни са и си преследват интересите по един много точен начин, в рамките на интересите на обществото прокарват своите интереси и нещата им се получават. Не знам как тях ги чуват народните представители, как се правят постоянно изменения в законите, свързани с тях, а никой не чува адвокатите, които са 16 хиляди. Чуват гилдии, които са по няколкостотин души. Не мисля, че сме най-лошата гилдия в обществото и заслужаваме да бъдем чути в крайна сметка. Това не мога да си обясня- как 16 хиляди интелигентни, свободомислещи, отлично образовани хора, не могат да се организират и не защитят и обществото, и интересите си, защото нещата са свързани. Нормалният адвокат стои зад Закона, но не зад този, гласувания в парламента от 220 индивида. Законът е друго нещо- правни принципи, които позволяват на човек да живее свободно, да му се пази живота, честта, здравето, собствеността. Ние в момента не живеем в такова общество. Застрашени сме по всички тези параметри. И адвокатурата нито пази обществото, нито пази себе си в тази ситуация. Ние сме страхливи, пасивни. Това не може да продължава.

Защо е така?

Такава е политиката. Защото някак си се смята, че ние сме добили много лош имидж в обществото. И колкото повече сме активни, толкова повече дразним обществото. Така, по мое лично впечатление, смятат хората, които в момента ръководят на национално ниво адвокатурата. Аз не смятам, че сме лоши. Не смятам, че сме по-лоши от другите слоеве на обществото. Напротив. Мога да дам много примери за обратното. В същото време мисля, че можем да дадем много повече на обществото. Има много напредничави колеги, изключително интелигентни и мотивирани да свършат нещо и мисля, че това е пътят. Те да бъдат привлечени да влязат в процесите.

А проблемите на местно ниво всъщност… Има една адвокатска теза, че правораздавателната система в града е много особена и всякакви неудобни дела и мерки за неотклонение се пращат тук, тъй като изходът от тях е ясен. Така ли е?

Аз не се занимавам с наказателно право и съм малко в страни от тези проблеми, но това не означава, че не ги следя. Навремето имаше един такъв анекдот, че не е нужно да се прави Специализиран наказателен съд. Достатъчно е да се уговори местна подсъдност в Пловдив. За съжаление това трябва да се промени. Познавам отлично колеги, които се занимават с наказателно право в Пловдив. За мен са много способни и подготвени. Не може над 90 процента да има осъдителни присъди при наличието на толкова способни и добре подготвени адвокати. Не е възможно системата да работи правилно и това да се случва. Не може в София да не е така. Крайно време е да се вземат мерки в тази посока и да се разбере, че колкото е виновен този, който е извършил престъпление, толкова е виновен и този, който подхожда извън рамките на закона и репресира извършителя престъпление. Има си ред и законна процедура. А не погазване на закона. Защото тогава каква е разликата между престъпника и този, който го преследва. Аз много пъти не я виждам. Разликата е само тази, че единият е облечен в държавна власт. Като бъде съблечен от тази власт априори става престъпник. Не става така.

Как с една дума бихте определили правораздавателната система в България с новите законодателни промени, с целия шум около Специализирани съдилища и прокуратури, КОНПИ и прочие?

Моето усещане, като започнем от законодателния процес и стигнем до нашата система, е хаос. Нямам чувство, че се движим в една предопределена посока, която да ни придвижи към цивилизования свят. Обратно. Хаотични мерки, половинчати, напред- назад, наляво-надясно. Не ги намирам за добри и ефективни. Репресията е нещо много опасно и трябва да се използва много внимателно. Това с КОНПИ аз не мога да го разбера. Не може на един гражданин, при който действа презумпцията за невиновност, дори да има повдигнато обвинение, а после той даже е оправдан, ние изведнъж да го подлагаме на 20-годишна ревизия или безкрайна такава. А нормалният гражданин могат да го ревизират за пет години органите. Откъде накъде. Това не е ли репресия. Да не говорим, че част от някои обвинения са повдигани при много съмнителни обстоятелства. Ганчо и Пенчо посочили престъпника Х. Съдът го оправдава. Но са му блокирали имотите за пет години. Никой не може да бъде спокоен при тази ситуация. Всеки, който си надигне главата, може да бъде жертва, при това много лесно. Аз съм против такава държава и такъв ред.

Как адвокатите като колегия могат да променят нещо в тази посока?

Има много хубави инициативи от колеги, но те седят в периферията, извън органите на адвокатурата. Крайно време е адвокатурата да се обедини, да си концентрира усилията и да излезе с един глас, смел, ясен и категоричен по тези въпроси. Отсявайки гласовете на тези колеги, които неформално са се обединили под различни форми и очевидно следят процесите, будни са и имат идеи, ние трябва да ги обединим в едно общо послание и общи позиции. Това трябва да стане, а в момента не става. Тези идеи ако се излъчат от цялата българска адвокатура тежат по един начин, а ако се излъчат от отделни групи тежат по друг. В момента не се чуват заради липсата на единство и стабилна позиция на органите на прокуратурата по тези въпроси.

А как въобще се докарахме до там в една би следвало бяла и демократична държава да ви задам въпроса кои са добрите и лошите в една такава система, като правораздавателната?

С пасивност. И с целенасочени действия на някои групи и някои фигури. Едните действат целенасочено, другите сме пасивни. Аз лично си признавам, че до преди две години и половина си гледах собствената кантора и бях абсолютно индиферентен към проблемите на адвокатурата. Докато не разбрах, че сам мога малко. През адвокатурата като цяло можем да постигнем много, много повече. Видях, че има проблеми, които сам не мога да реша. Тогава прецених да вляза в тази битка, понеже не мога да ги търпя тези проблеми. Смятам, че ние като адвокатура можем да решим тези проблеми и трябва да го направим. Виждам хора около мен със заряд, желание. Малко им трябва да бъдат увлечени и да се случи това нещо. В момента те са изтикани в страни и са малко или много дезинтересирани. Защото процесите се оглавяват от друг тип хора, които не желаят промени, не желаят да заемат друг вид позиция, по смела и категорична, по различни причини. Има политически обвързани хора, има хора, обвързани от собствените си интереси. Има и такива, които просто не им се прави нещо ново, страхуват се.

Как можем да изкореним този страх в обществото?

Като дадем добър пример. Това е като доброто. Как можеш да създадеш добро – като направиш добро на пет човека например и се надяваш някои от тях да го върнат на други. Няма друг начин. Само личен пример.

Вие като адвокат вярвате ли в доброто?

Дълбоко вярвам в доброто.

То ли е на дневен ред?

В момента в обществото ни властват други принципи и други сили. Не доброто. Но ако не върнем доброто там, където му е мястото, скоро не го виждам това общество. Аз така си възпитавам децата. Да вярват в доброто. Да си държат на думата. Не да бъдат агресивни, не да търсят резултат на всяка цена, газейки през другите.

Как бихте коментирали самосезирането на прокуратурата по повод коментари в медии относно откриването на Европейска столица на културата?

Прокуратурата има право да се самосезира и трябва да го прави много редовно. А не по сигнал, когато  някой каже „Може”. Винаги трябва да се самосезира. И винаги трябва да следи за тези неща. А не когато натежи едно или друго мнение. Нека се самосезира постоянно, както е по закон. Сега остава усещането, че се самозесира, когато се каже, че трябва.  За да има ефект, всичко трябва да е принципно, ясно, прозрачно. Когато знаем, че винаги прокуратурата ще се самосезира, вероятно много от нещата в България няма да се случват.

Иначе аз като гражданин, не като адвокат, не мога да разбера следното нещо. Ние сме столица на културата, а аз газя по натрошен камък от моята кантора до съда. По него газят и гостите, които идват да видят Пловдив 2019. Сега е време да покажем и рекламираме града си, който е много по-стойностен от други градове, които туристи ходят и разглеждат.

Предстои процес по избор на нов главен прокурор. Този избор по-скоро ви притеснява или ви дава надежда?

Тази длъжност така се конструира, че да е може би най-важната в страната. Не съм почитател на силната репресия, концентрирана в ръцете на един човек, който и да е той. Много пъти конструкторите на тази длъжност сами са си патили от личностите, които са я заемали. Може би трябва да се прецени дали тази длъжност трябва да концентрира толкова много репресивна власт в себе си. Една такава личност в една държава като нашата ми се струва доста опасна. Не гледам с надежда на този процес, а с притеснение. Не защото може да стане по-лошо, а че може да продължи да бъде толкова лошо. Аз, от самото конструиране на длъжността, досега, това не го намирам за добро. Не я виждам като положителна тази правна фигура, не говоря за личности тук. Мисля, че цялата прокуратура трябва да се впрегне и да си върши работата равномерно и тогава фигурата на главния прокурор няма да е толкова интересна.

Има ли общ европейски орган, чрез който можете да си взаимодействате с ваши колеги и чрез който да дърпате лостове в Брюксел при нужда например?

Една от нашите слабости към момента е, че не живеем в много добра среда, но и не търсим много помощ отникъде. Сами се мъчим да се самооправяме в тази среда. Колегата Левашки, който ръководи съвета сега, постигна успех като сключи меморандум с Миланската адвокатска колегия.  Тези отношения тепърва трябва да се утвърдят и развият. Аз имам добри контакти и имам желание да се работи по сключване на такива споразумения с колеги в Германия, в Австрия, в цяла Европа в рамките на ЕС. От една страна те имат повече опит в сферата на европейското законодателство, което за съжаление не се прилага точно в България. Едни такива контакти ще ни развият много като гилдия  и ще ни помогнат да идем на друго ниво. Ще ни помогнат да теглим след себе си обществото. Иначе лошо. Това е пътят. И по този щекотлив въпрос по измененията в Закона за адвокатурата- говорим за бутафорни изменения. Ако искаме нещо сериозно, трябва да си направим един нов проект, модерен и съгласуван с всички модерни правни системи, които тангират с нашата, да го внесем и да дадем също един хубав пример за добър модел на законопроект. Понеже сега гледаме отвратителни примери в това отношение. Не може да се приема нещо, което да се изменя преди да се е обнародвало, защото поправяме грешките в движение, често с нови грешки. Законът е нещо много важно и който оперира там трябва да го прави много внимателно, с мисъл за последиците. И уважение към тази дейност. А уважението към нея означава да привлечеш експерти юристи, които да подготвят един такъв нормативен акт, а не да си напишеш каквото и да е. В момента сме с парламента с най-малко юристи и колкото по-малко стават, нивото на законодателния процес ще бъде още по-ниско. А колкото са по-мълчаливи, свенливи и сговорчиви, още по-лошо ще става. Не може един човек, който разбира от право, да приема идеи и съвети, които не кореспондират с това в името на присъствие в някой орган. Трябва да каже: Това не става, трябва да се преправи. Всяка власт, която не уважава закона, се опитва юристи и адвокати да ги изтика на страна, за да не пречат. Не че адвокатурата пречи активно в момента, с оглед действията, насочени към това да е слаба, разцепена. Така го усещам аз.

Кои са другите основи на вашата платформа?

Те са много. Ще маркирам основното, което искам да постигна. В момента качеството на правораздаване не е много добро. Когато хората говорят за качествено правораздаване обикновено се сещат са съдията, който издава един съдебен акт. Нямам това предвид. Качеството на правораздаване не е много добро, защото това е предопределено. А то е такова, защото процесуалните закони станаха доста сложни. Хората не могат да се защитават сами. А в същото време нямат задължение да използват адвокат. Действайки по този начин държавата не се грижи за гражданите си, защото ги оставя да се оправят сами в една много тежка за тях ситуация. Давам пример с ГПК- той предвижда едномесечен срок за отговор преди съдебно заседание. Ако ти го изпуснеш, делото е загубено на 80 процента. Повечето хора идват и търсят адвокат след този срок и за първото съдебно заседание. Но като после не получат справедливо решение, те не мислят че е такъв закона и грешката е в тях, а че е лошо правораздаването в България от началото до края. А това с едно не много съществено законодателно изменение, което да отговаря на философията на кодекса и с обяснение, че те влизайки в съда при този кодекс трябва да ползват квалифицирана правна защита, по съвсем друг начин ще протекат процесите нататък до финалния акт. И вероятно нивото на процесите ще се вдигне много, понеже в момента и съдията е безпомощен в тази ситуация- той вижда, че нещо е несправедливо, но е обвързан да реши така. Няма право да реши по друг начин. Законът го задължава. Мисля, че и част от колегите трудно функционират в тази среда, в която виждат, че човек се защитава неадекватно, че е прав, но и те не могат да му помогнат с крайния съдебен акт. Това се случва в момента. Мисля, че една такава промяна ще подобри положението на адвокатите, които ще имат една адекватна работа, ще промени и положението на обществото, което ще получава качествено правораздаване. Другото е съдията да бъде и адвокат, и съдия. Служебното начало обаче отдавна е отхвърлено от всяка цивилизована правна система. Навсякъде се върви към електронно, модерно, облекчено правораздаване, с участие на квалифициран юрист, на адвокат. Тези системи работят много добре и резултатите са много добри. Аз и другите ми колеги, които мислят модерно, сме за законодателни изменения в тази посока. Автентичният проект на ГПК е предвиждал адвокатска защита от самото начало, от размяната на книжата. Не знам защо това законодателят през 2007г. е решил да го махне. И е предвидил, че адвокатът подписва само касационна жалба. Но като стигнем до там, делото е свършило няколко пъти преди това. Ние тогава сме безпомощни и безполезни.

Смятам още, че по най-бързия начин пловдивската колегия следва да се свърже с електронното управление на страната със съответните договори, а да не чака Висшия адвокатски съвет. Това ще ни модернизира много и ще ни облекчи работата. Ние в момента нямаме достъп до голяма част от регистрите, с които трябва да работим. Чакаме Висшия адвокатски съвет и Висшия съдебен съвет да се разберат по този въпрос, но няма смисъл да ги чакаме. Сами можем да го решим в аванс. Трябва да се подобрим квалификацията, особено на младите колеги. По-интензивно обучение в началото. Другото, което бих искал да се промени в колегията е да започнем да заемаме малко по-силно обществена позиция по нещата, които касаят нашата компетентност. Ние разбираме от право, от законодателен процес, от правораздаване. Когато има такива проблеми вместо да мълчим и да си говорим по между си, спокойно можем да вземем позиция. Ние сме длъжни да се опитаме да влияем на тези процеси положително.

Оптимист ли сте и затова ли сте влезли в това състезание или това е като последен опит за изплуване преди удавянето?

И двете. Първо съм непоправим оптимист и винаги вярвам, че има как нещата да се получат по-добре и така и ще се получат. В момента ако аз изчакам, за да се убедят всички колеги, че трябва да се предприемат тези стъпки, които аз виждам опознавайки системата, ще бъде прекалено късно. Мисля, че е последният момент. След това нещата стават много опасни. Да не кажа, че сме след последния момент, но все пак е по-добре отколкото да бездействаш. Нещата не са толкова извън контрол, поправими са и затова съм се нагърбил с това. Не съм почитател на загубените каузи. Тази я намирам за възможна да бъде спечелена. Това ми е идеята и борбата. И най-големият успех дотук е, че убедих доста колеги, че това е възможно, че си струва. Че има смисъл. Надявам се да убедя всички в колегията, а после и българската адвокатура в това, че има смисъл.

 

 

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

4 коментари

  1. А вие Г-н Адвокат от АК-Пловдив, защо не се представите с името си, а пишете анонимно за факти, които няма начин да знаете ако не сте инициатор на клевета?

  2. Виждаме, че кандидадът за председател на АК-Пловдив Иван Демерджиев активно се рекламира. Добре е да се знае, че в момента срещу адвокат Демерджиев и негови клиенти тече проверка в прокуратурата с данни за извършено изнудване в особено големи размери и то от страна лично на адвокат Демерджиев. Същото е отправено в телефонен разговор към друг колега адвокат, съответно и спрямо представлявани от него лица. Притесненено ми е като млад член на АК-Пловдив да знам, че срещу евентуалния нов председател на същата тече прокурорска проверка, в рамките на която двама наши колеги адвокати от АК-Пловдив и един нотариус от същия съдебен район, са готови да подвърдят обвиненията изразени от жалбоподателя! Намирам изложените факти за силно компроментиращи личността на кандидата и съм крайно смутен, изумен и погнусен от самия факт, че е допустимо лице с подобна репутация да бъде кандидат за Председател на АК?!

    1. „Уважаеми“ г- н Адвокат, сега ли изнамерихте точно да изпълзите от гадната си дупчица и да сипете хули и лъжи в пространството против хора, които се опитват да направят нещо хубаво и стойностно? Ей, нямат свършване такива гадни, злобни и лицемерни душици, които дори ги е страх да се изправят и си напишат името, когато измислят несъществуващи обвинения за да си запазят поста и властта. Затова и горката ни държава е на този хал – страх я е от можещите, искащите и знаещите, че ще им стопират далаверките на такива анонимни особи като „г-н Адвоката“. Но си има Видов ден за всеки и за въпросният “ адвокат“ също

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button
📨 Изпрати новина