Десетки пловдивчани объркаха шествието на „Възвишение“ с протест срещу властта
„То не било революция! Това било театър!“. До това прозрение стигнаха десетки пловдивчани, които снощи се включиха в шествието , организирано от пловдивския Драматичен театър за най-новата постановка „Възвишение“. Преди обаче да видят транспаранта „А който иска да свободен, абие да хваща гората“ – сентенция от емблематичния роман на Милен Русков, мнозина решиха , че по Главната върви протест срещу правителството и ентусиазирано се присъединиха към него. Кавалкадата , начело с 
ултовия кон от романа Дядо Юван, потегли от Военния клуб , заедно с целия актьорски състав на постановката начело с режисьора Иван Добчев . „Револуционерите“ от четата на Гичо (Бойко Кръстанов) възкачени на каруцата , гърмяха с рeволвери и кремъклийки , зовейки пловдивчани на бунт. Пътьом бунтовниците обраха една банка, хвърляйки в смут клиентите на Сладоледения салон. „Асенчо, ни съ мотай, че ши тъ скъся откъм главата!“ провикна се Гичо към верния си съратник и хвърли през терасата няколко торби с пари. 
Следващата спирка на революционерите -разбойници бе пред паметника на Стефан Стамболов на едноименния площад. “Стефчо Стамболов, тоз вятърничав школник и Бенковски, другият ветрогон, решили да палят Цариград, че даже ако падне сгода , и оная свинска опашка султанът Абдул Азис да застрелят“, „разкри“ плановете на тайния централен революционен комитет Гичо. Публиката се превиваше от смях, слушайки разсъжденията на баш бунтовника относно възможностите на прочутите му събратя. „Бенковски щял да гръмне 
ултана-да ма извиняват, ама туй никогиш няма да стане. Гледай какъв панаир ще стане , ако наистина успеят да запалят Цариград. Хич не ми се вярва като ги знам що за хора са, ама знае ли чиляк!“. С пуцане и революционен плам шествието продължи по улицата, като от лагера на Христо Марков , въодушевен пенсионер ги посрещна с „Велик е нашият войник“. Клиентите на заведенията по Главната останаха с зяпнали усти и застинали вилици, гледайки препускащия кон с бунтовниците в каруцата. 
Шествието стигна до Римския стадион, където Бойко Кръстанов , качен на перилата , изрецитира писмото на Гичо до Любен Каравелов. Публиката, от стадиона, която в същото време следеше друго събитие, мигом се обърна 180 градуса , чудейки се какво се случва. Десетки пловдивчани и гости на града , пристигнали за Нощта на галериите и музеите, също се спираха за да чуят вдъхновените слова на „револуционера“ Гичо. „По-добре смърт с юнашка борба/ нежели живот безчестен/“. Тийнейджърките пък впили погледи в любимеца си от „Стъклен дом“ се кикотеха , слушайки как верният му Асенча и неговите „хаирсъзи“ ползвали географските карти да си мерят пишките. 
Нестандартната реклама на постановката несъмнено впечатли дори тези пловдивчани , за които книгата и постановката все още са непознати. Много от тях след шествието се „строиха“ пред програмата на театъра за октомври, за разберат кога могат да гледат „Възвишение“. 
