НСИ: Всяко пето дете в България живее в крайна бедност

Единадесет организации работят за най-малките бедни деца

По данни на НСИ 17% от децата на възраст от 0 до 5 години живеят в бедност. Детската смъртност остава почти двойно по-висока от средното ниво в ЕС (3.6‰), като продължава да е особено висока в регионите с компактни етнически малцинствени и маргинализирани общности. Най-големите заплахи за децата, живеещи в бедност, са нездравословната среда и хранене, несигурността, насилието, ниското образование и влошеното здраве на родителите. В България липсват закони, нормативни и политически документи, изцяло посветени на ранното детско развитие,  които да го разглеждат като приоритет. 

Това беше само един от акцентите, поставени по време на заключителното събитие на проект „Застъпничество за деца от 0 до 3 години, живеещи в бедност“ за подобряване на грижите за най-бедните деца. Проектът беше изпълнен през 2023 от Сдружение „Клуб на нестопанските организации“ и 10 неправителствени организации*, работещи на територията на цялата страна. Инициативата е продължение на застъпническите каузи на обединението „С грижа от 0 до 3“, стартирали още през 2019.    

На заключителна среща бяха представени постигнатите резултати от застъпнически петте инициативи за подобряване на майчиното и детското здраве сред бедните общности в България, предизвикателствата и перспективите пред неформалната мрежа „С грижа от 0 до 3“, която работи за системна промяна в политиките за децата до 3-годишна възраст. Мрежата се ръководи от фондация „Тръст за социална алтернатива“.

• „Всяко бебе е безценно“ – инициатива за подобряване на достъпа до пренатална грижа за неосигурените бременна жени 

Всяка година около 7000 жени в България раждат бебетата си, без да са посещавали гинеколог и без тяхната бременност да е проследявана. 

Голямата победа на инициативата са приетите промени в Наредба 26, с които се разширяват възможностите за прегледи и изследвания на неосигурените бременни. Дейностите по проекта включват също обучение на здравни медиатори, широка информационна кампания, срещи с представители на институциите, анкета сред лекари за установяване на техните нагласи.  

Но въпреки че промените в Наредбата са факт, нейното изпълнение е ограничено поради липсата на информираност – както сред изпълнителите на услугите, така и сред техните ползватели, административни трудности, нежелание за работа с жени, живеещи в бедност, дискриминационни нагласи. Затова информационната кампания трябва да продължи, за да  убеди обществото, институциите и лекарите в необходимостта всички бременни да имат достъп до профилактични прегледи. 

• „Добро хранене за добро бъдеще“ – инициатива за подкрепа на пълноценното хранене на детето.

Храненето в първите 1000 дни е ключово за развитето на мозъка и тялото на детето. Проучване показва, че децата в ромските общности не се захранват подходящо, не получават необходимите микронутриенти и енергия, по-често страдат от недостиг на желязо и изоставане в растежа. 

Инициативата работи за повишаване на знанията и уменията на семействата за храненето на децата с консултации и обучения. Експертите се застъпват за постоянен скрининг, хранително суплементиране, подкрепа с хранителни пакети или ваучери. По проекта е създадена програма за хранителна подкрепа, която е пилотирана  успешно в община Самоков. 

• „Невидимите, които виждаме“ – инициативата за промени  в процедурата за издаване на лични документи. 

240 000 български граждани нямат лични документи поради липсата на адресна регистрация. Това ги лишава от основни човешки права – достъп до социални услуги, здравеопазване, правни услуги, гласуване, работа – така държавата губи ценни човешки ресурси.

Експертите по проекта изготвиха предложения за промени в Закона за гражданската регистрация и Закота за личните документи, които ще позволят на хората без постоянен адрес да получат лични  карти. Създадена е работна група в МРРБ, която работи за внасяне на тези предложения в НС до края на 2023. 

• „Да пораснем заедно“ – инициатива за осигуряване на услуги в подкрепа на родителството и отзивчивата грижа.

От години в България липсват адекватни и достъпни услуги, които да предоставят подпомагане на отзивчивото родителство и подобряване качеството на грижа за деца от 0 до 3 години. Липсва обществено и институционално разбиране за важността на първите три години от живота на бебето за неговото развитие

По проекта са създадени план и програма за застъпническа кампания, доклад за преглед и описание на съществуващите услуги за развитие на отговорно родителство сред уязвими семейства, формиран е експертен екип, който с участието си в различни регионални форуми и дискусии популяризира и развива темата. 

На срещата беше представена и добра практика: Инициативата „Ранно учене и развитие“, реализирана от фондация „Бъдеще“ – гр. Ракитово, в рамките на която с ежемесечни срещи с участието на  91 жени и 81 деца от общността бяха подкрепяни техните съвместни развиващи занимания. 

• „Цветно утро за нашите деца“ – застъпничество за нормативни и законодателни промени за осигуряване на достъп до безплатни лекарства за всички деца на възраст от 0 до 3 години. 

Липсата на национална лекарствена политика е бариера за достъпно здравеопазване, особено в сферата на майчиното и детско здраве. Най-засегнати са бедните и уязвими групи, които нямат средства за купуване на лекарства. Недостатъчни са аптеките и лекарските практики в малките населени места. Висчко това води до хронични заболявания и повече хоспитализации на децата от 0 до 3. 

Застъпническата работа трябва да продължи с актуализиране на данните за децата от 0 -3 години и достъпа им до лекарства; изработване на финансова обосновка и примерен алгоритъм за получаване на достъпа до лекарство – с ваучери, с целева сума, с безплатна електронна рецепта.

По време на събитието обръщение направиха Сара Перин, изпълнителен директор на фондация „Тръст за социална алтернатива“, Мария Херцог, президент на Child Rights Connect, Ева Жечева, директор на дирекция „Права на детето“ към Омбудсмана на Република България. 

Повече за проекта тук https://we-care.bg/news-and-events/

*В изпълнението на проекта участват 11 граждански организации от различни региони на страната:

Клуб на нестопанските организации Търговище

Сдружение ЛАРГО Кюстендил

Национална мрежа на здравните медиатори

Сдружение „Жажда за живот“ Сливен

Фондация „Фонд ИГА“ Пазарджик

Сдружение „Хаячи“ Нови Пазар

Сдружение „Инициатива за равни възможности“ София

ХЕСЕД София

„Бъдеще за децата“ Казанлък

Сдружение „Знание“ Ловеч

Фондация „Бъдеще“ Ракитово

Проектът е финансиран от фондация “Отворено общество”, фондация “Портикус” и фондация “Тръст за социална алтернатива”.