Неизбежното бъдеще на дигиталното образование

Живот Новини
pokolenie-z

Качественото образование е в основата на  успешно развиващите се общества, но както очакваме децата, младежите и зрелите хора да учат през целия си живот, така и образователната среда се развива, за да отговори на новите икономически, социални и здравни предизвикателства. Когато пандемията от COVID-19 затвори вратите на училищата и университетите, се отвориха още по-широко вратите на дигиталното образование. Онлайн средата се превърна в своеобразна класна стая, достъпна от всяка точка на света, а преподаваните уроци надскочиха в пъти заложената базова информация в учебниците. Образованието се превърна в забавно, достъпно, модерно и отговарящо на интересите на децата от Поколението Z.  Но и то, онлайн образованието, има своите минуси, социалната изолация се засили, дигиталната зависимост се увеличи, а и не всяка специалност би могла да се преподаде по най-правилния начин, чрез  мобилни приложения за образование.

 

Онлайн образованието има и своите плюсове и своите минуси, според учениците от Поколението Z Елица и Светослав. Тя изучава флейта в Национално музикално училище „Любомир Пипков“ – София и смята, че инструмент се преподава изключително трудно в дигитална  среда, но пък е доста по-тихо по време на час и човек се съсредоточава повече.   Светослав, който e ученик в  софийската 91-ва Немска езикова гимназия, сподели че:  „Първо Z ми звучи като зомби, второ не мисля, че съм към тази група, защото обичам да чета книги.  Когато сме онлайн, е малко по-различно, защото не можем да си общуваме помежду си по време на междучасията и е малко по-скучно. Странно е постоянно да си пред компютъра, примерно не можеш да излизаш навън и не можеш да си говориш с приятелите си и да отидете някъде заедно.

Някои учители дават различни проекти, примерно на нас ни дадоха по немски „театър“ и по принцип може да се направи онлайн, но няма да е толкова забавно. Онлайн е  по-трудно да учиш и доста материал повечето изпуснаха, аз поне се опитах да науча всичко, което мога, но все пак като е присъствено е по-лесно.“

За младия учител Георги Милошев, който е на границата с Поколението Z и преподава биология  в 125 СУ „ Боян Пешев“ в  българската столица София, „децата са много качествени.  Виждам го с очите си и всеки ден и се убеждавам колко можещи и кадърни са децата, те правят толкова много неща. Неща, които може би аз не съм правил, когато съм бил в ученическа възраст, и виждам колко дейни и можещи са децата от Поколенито Z. 

Виждам и много предимства в дистанционното обучение, когато  се обучавахме с учениците онлайн, аз дори имах възможност да им показвам повече неща, тъй като за мен беше доста по-лесно. Имах достъп до всякакви неща, до всякакви сървъри, до всякаква информация и дори учебният материал не се губеше, дори вървеше по-добре, отколкото в присъствената форма.“ 

В дигитална образователна среда бяха поставени милиони обучаващи се в цял свят, но според журналистът от хърватската онлайн медия “24 часа” Домагой Плантак, трудностите са били повече:  „По-голямата част от работата беше оставена на самите преподаватели, всеки професор трябваше да измисли собствен начин на онлайн преподаване, за да могат неговите студенти да  учат. Някои теми просто не се преподадоха добре, защото имаше много малко предишен опит с онлайн инструменти и платформи, както за професорите, така и за студентите. Казвам това, защото някои от тези неща изглеждаха верни, според проучването, което моят колега Борна Шкоф и аз проведохме, наставлявани от професор Желжа Багарич от Хърватския северен университет. Изследването беше фокусирано върху опита от  дистанционното обучение, както през перспективите на студентите, така и от професорска гледна точка, то по-късно беше прието и публикувано като научен документ.

Така че, според изследването, всяка институция за висше образование в Хърватия беше оставена самостоятелна в онлайн обучението, правителството им даде някои общи насоки и прилагани мерки за Covid, както във всяка друга държава. Но по-голямата част от отговорността и усилията да се направи дистанционното обучение толкова ефективно, колкото класическото, беше благодарение на самите професори, които отново не бяха в състояние да се представят по начина, по който искаха.”

Денислава Ангелова, председател на Асоциация „Докосни дъгата“ – българския бенефициент в дигиталната образователна платформа „Умни в образованието, активни в спорта“,  съвместно с организации от Сърбия, Испания и Румъния и с финансиране по програма „ЕРАЗЪМ +“, ни представя своя опит в създаването на онлайн уроци. „Новите технологии са изключително полезни в подпомагането на учебния процес, особено в изучаването на чужди езици. Но това да бъдеш в училище, това  да виждаш учителя,  да чуваш това, което той говори, да  учиш уроците от учебник, е незаменимо. Вярвам в децата на България, вярвам, че трябва да им се даде възможност да излязат от клишетата, и вярвам, че трябва да им се даде възможност сами да проектират своето бъдеще.  Гласът на младите хора в България трябва да бъде чут, а за да бъде чут, трябва ние да си отпушим ушите и да излезем извън нашето его, което е, че знаем повече, че можем повече. Не, не е така. Всички заедно можем да направим нещо много по-хубаво.“

Децата от поколението Z са отворени към света, към новите технологии и възможности, а дигиталното образование е бъдещето, което трябва да развием и приемем.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.