Държавен изпит в Сценични кадри или …

Актуално Гласове Култура Новини

Бойно поле, на което учителите използваха учениците, за да се бият помежду си“

Вижте разказа на един зрелостник от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив

Половината от комисията няма представа по какви критерии се оценява, откриват липси на рецензии, задания, напускат по средата да търсят папки…

Редица зрелостници от от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив се обърнаха към редакцията на Под тепето след проведения там държавен изпит за придобиване на професия. Завършващите професионалната гимназия, наричана с любов от пловдивчани Сценични кадри са меко казано недоволни от начина, по който е проведен изпита им. Дванадесетокласниците смятат, че поста на техния съученик Димитър Гошев най-изчерпателно представя ситуацията, като я определя като „бойно поле, на което учителите използваха учениците, за да се бият помежду си“.

Публикуваме част от позицията на Димитър:

В деня на завършването ни директорът на училището, г-н Николай Томов, ми каза, че ме уважава, защото съм човек, който си отстоява мнението…

Няколко много важни неща за изпита по теория на професията.

Изключително интересно ми се струва как сме изучавали специалността перспектива в първата ни година в това училище, без учебници по нея, като искам да подчертая ( защото на някои хора не им е ясен абсурдизмът, намиращ се в ситуацията) имаме въпроси по тази специалност пет учебни години по-късно.

Ако разполовим времето, грубо казано, се случва същото с човешката анатомия, която е изучавана от нашата паралелка в продължение на един срок, преди две учебни години, с два часа седмично, но представлява 40% от изпита ни.

Това, според мен, са два, неединствени, но главни фактора, които имат влияние върху нас, но остават незабелязани.

За практическия изпит ще си позволя да говоря от собствения си опит, без да назовавам други познати за мен ситуации. Два пъти по-интересно ми се струва как един от първите въпроси, зададени към мен, от така неуважавания г-н Воденичаров, бе дали имам грундрис. Разбира се, веднага посочих към него трите,които имам, като в момента,в който започнах да говоря, бях прекъснат по най-неучтивия начин, на висок тон, зашлевен с думите “Това не е грундрис”, а този вербален шамар ме удари, тъй като все още държа в себе си физическото копие на нещото, което не е “грундрис”, което ми бе дадено от г-н Лазаров, като пример какво трябва да бъде направено.

Също така бих искал да спомена, че бях прекъснат многократно…

Как да не бъде забавно, при положение, че това не бе изпит, на който аз или съучениците ми да бъдем оценени, а бе бойно поле, на което учителите използваха учениците, за да се бият помежду си. Изключително грозна гледка, при това очевадна! Още по забавно беше, когато г-жа Воденичарова попита защо нямам рецензия в папката си, а то се оказало, че това е защото г-н Воденичаров, вместо да напише рецензия за всяка работа на учениците,( както би трябвало да се направи) е написал една обща! …

Докато представях осветителните си картини, г-н Воденичаров явно забеляза, че осветлението на макета ми е малко по-различно от това, което би трябвало да бъде. Попита ме защо не съм сложил червен филтър на спот прожектора, при което отидох до пулта и показах, че единствените, с които разполагаме, са един жълт и два зелени. Също така, важно е да се отбележи, че единият от прожекторите не работеше. Това подходящи условия ли са, за да бъде проведена защитата ни?

Нямаше как да забравя, когато г-жа Воденичарова се обърна към мен, питайки дали това, че сценографията ми е взета от някой автор, а не е по мой дизайн, е минус или плюс за оценяването ми. Аз се обърнах към нея, питайки дали не би трябвало комисията да има отговор на този въпрос. Разбира се, веднага бе насочена критика към мен, както и към съучениците ми. Как комисията да знаела критерия за оценяване по отношение на сценографията, като в папката ми нямало “задание”. Какво е това задание? Попитах. Оказа се, бил лист, на който пишело допълнителна информация за проекта, по който тя щяла да прецени дали това е плюс, или минус за сценографията ми. Г-н Воденичаров се включи и попита г-н Лазаров къде са тези задания, като г-н Лазаров му отговори, че били в другите папки. Г-н Воденичаров излезе от стаята, за да ги търси, докато моето оценяване продължи да тече. Без един член на комисията?

Как се оценява работата на ученик от комисия, ако един от членовете и не присъства?

Също така, беше ни ясно, че председател на комисията е г-н Къркеланов, от който, в интерес на истината, не чух нито дума по време на защитата ми…

Това е трябвало да бъде изготвено от всеки ученик? Или? Защо никой не знае за това? Явно е трябвало да бъде изготвено не от нас, а от някой учител, тогава защо ни влияе, че го нямаме?

Ставайки дума за липсващи материали и неуважително отношение, дали фактът, че Г-н Воденичаров, когато е трябвало да изготви рецензиите, е отказал, хвърляйки папките, защото нямало титулни страници, е прието като процес сред комисията? Отново, какви са тези титулни страници? Защо разбираме за тях в последния момент? Ние ли биваме оценявани, или учителите ни?

А каква е идеята тези рецензии да съществуват, при това индивидуално?

Би трябвало да бъдат изготвени, за да достигнат до всеки ученик, така че работата му да бъде поправена преди деня на защитата, за да може всичко да е изрядно. Тогава защо не просто рецензията бе обща, а никога не достигна до нас, учениците?

Въз основа на всичко споменато, съм на мнение, че нито практическият изпит за добиване на професия, нито оценяването, което получихме, са релевантни и обективни, но за жалост, силно се съмнявам да се предприеме и някаква промяна от страна на училището, тъй като има основна липсва на морална съвест и приспани човешки ценности.“ – Димитър Гошев, Сценични Кадри Пловдив Гимназия

До приключване на материала тази вечер ръководството не успяхме да се свържем с ръководството на училището.

Разбрахме, че част от зрелостниците подготвят жалба до РУО на МОН и Министерство на културата.

Очаквайте продължение по темата.  

Споделете ни във:

9 thoughts on “Държавен изпит в Сценични кадри или …

  1. Завърших Сценични кадри преди години. За жалост господин Воденичаров преподаваше и на мен. На изпита за влизане в гимназията по рисуване имах 6.00, един от оценяващите беше именно господин Воденичаров. След като ме приеха още в първи срок на 8 клас той ме попита какво правя тук, как съм влезнала и ми обясни цветущо, че аз никога няма да мога да се нарека художник. И не, аз не съм се държала нагло, непочтително и грозно към въпросния господин. Отново в 8 клас телефона ми стоеше на масата до мен, с изключен звук, екрана му светна ( не забелязах да притесняваше който и да е) и той веднага го хвана и изхвърли в коша, като ме заплаши, че следващият път коша ше бъде пълен с вода. Исках да се оплача на класния ми ръководител – беше ми обяснено как трябва “да си стоя на задника”. Имам още наистина много примери, за жалост… споделям този вид случки като доказателства към думите на моите съученици и “жертви” на тормоза от страна на Воденичарови.

  2. Г-жа Станила Воденичарова е изключително добър учител, но педагог не бих казала. И двамата с г-н Воденичаров са доста груби и цинични, но са много добри в това което правят. Смятам, че това което се случи е плод на лично отношение. След като се смятаме за много добри учители, педагози и хора най-вече, не трябваше да унижавате децата по такъв начин.

  3. Само вашият клас има такъв вид оплаквания досега от изпитите. Това говори само едно- че вие сте безотговорни и несериозни и сте получили реалната оценка. И сега обвинявате учителите. Поведението,което получавате е отражение на поведението,което давате.

    1. Когато аз исках да се оплача от ценичното и несправедливо поведение на някои учители ми беше обяснено как ТРЯБВА “да си стоя на задника”. А аз завърших преди години, не съм от този въпросен клас. Така че не бързайте да скачате!

  4. Напълно съгласена, нямаше нищо професионално в това събитие наречено „професионален изпит“. Въпросите зададени към мен лично, нямаха нищо общо с работата ми, а с това защо в папката ми пише че е от хор на опера, като госпожата ни ни каза че е задължително и ти като обясниш ситуацията отговора, който получаваш е “ Все учителите са ви виновни „. Ами да, те като нямат никакво професионално държание и се наричат учители. Да не споменавам кой точно малко преди защитата ни наричаше „лайна*,много оригинално бих казала аз. Да не говорим и за естествено разделението на учениците на – не ставащи за нищо и на бива. Ужасно учителско държание от така наречените професионалисти.

  5. Заставам зад това твърдение.Всичко до тук е вярно.
    Нека системното защитаване на учители започне!
    Събудете се малко, учители!Имате зад гърба си доста опит,но не видях да се използва.
    Опитът Ви не е подигравки или дискриминация срещу ученици, които са допринесли с творчество и умения не един път!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.