Автор: Цветомир Цветанов
Видеоигрите са неизменна част от ежедневието на Поколението Z. Според проучванията, в Европейския съюз 52% от активното население играе видео игри. Така е и с Георги Миланов, Венелин Венелинов и Михаил Иванов, които споделят, че от малки са запленени от виртуалния свят на гейминга. Участват в различни турнири, запознават се с връстници от цял свят, научават чужди езици и усвояват нови умения.
По-възрастните поколения са на мнение, че видеоигрите водят до „зомбиране“, „затъпяване“, асоциализация. Но дали наистина е така? Организацията “Интеркултура Консулт” изследва феномена гейминг индустрия. Проектът им е наречен „Играещият човек“. Според Петя Колева и Милена Бербенкова, развитието на тази сфера в България не е добре проучено.
Научни изследвания са установили, че играта на електронни и видеоигри спомага за развитието на когнитивната функция на мозъка, допринася за социализацията на младите хора и развива редица умения и знания. Разбира си, както и с всичко друго, не бива да се прекалява. Стигматизацията на видеоигрите от страна на по-старите поколения е нормална реакция – така е било и при появата на киното и телевизията, обясняват още Петя Колева и Милена Бербенкова
На подобно мнение е и разработчикът на компютърни игри от Литва Шарунас Ледас: „Някои игри могат да развият двигателни умения, рефлекси. Други могат да подобрят логическото мислене. Освен това може да се подобри стратегическото мислене, както и креативността – като например с „Minecraft“. Но, разбира се, трябва да се спомене, че като всеки друг продукт, той трябва да се използва умерено. „
24-годишната Клое от Белгия стриймва игрите, които играе, т.е. споделя ги на живо в социалната мрежа Twitch. Споделя, че геймингът й е помагал в трудни моменти. „В голяма част от следването си бях много много самотна, нямах много приятели, но затова играех онлайн и имах връзка с тези хора, които не познавах, но с които играех всеки ден. Въпреки че общувахме онлайн, това бяха страхотни срещи.“
Видеоигрите са един от най-бързо растящите бизнес сектори в световен мащаб. В Европейския съюз гейминг индустрията бележи до 20% ръст годишно. Така хобито на младите хора може да се превърне в мечтана работа. Такъв е и житейският път на Иван Йосифов от Видин. Още на 17-годишна възраст започва първата си работа за студио в Лос Анджелис, работи дистанционно и се занимава с анимации. Като студент започва първата си работа в гейминг студио, а след това създава и собствена фирма в тази сфера.
Анкетата на “Интеркултура Консулт” показва, че близо 57% от тийнейджърите в България, които се определят като „геймъри“, мечтаят да се развият професионално в сферата на създаването на видеоигри.
Подкастите от поредицата „Generation Z / Поколение Z“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
