Че Гевара пази най-великолепната къща в Пловдив от тотална разруха
Нови апетити около красавицата в стил Баухаус на арх. Грозев
Използвана спринцовка и Сахат тепе. Купчина празни пластмасови бирени бутилки и камбанарията на „Св. Богородица“. Износени мъжки обувки от изкуствена кожа в прахта и Главната. Камари с боклуци и Стария град. Архитектура и разрушение. Аристократизъм и клошаризъм. По такъв странен начин се бърка и погледът, бъркат се и думите, и емоциите, и фантазиите в най-великолепната постройка на Пловдив- Къщата на тепето. Кацнала там, на Трихълмието, величествена дори в тоталната си разруха. Прелестна в забвение, шикозна във вечния си сън. Като спяща красавица, която чака да бъде събудена.
За много архитекти постройката, разположена на феноменално място, с невероятна гледка и със съвършена двуетажна структура и плосък покрив- тераса, е бижуто на града.
Което днес е зарито със смет и фекалии. Следи от клошари, пияни тийнейджъри и немилостивите ръце на бавната гибел се виждат в помещението и околността. Сградата- шедьовър днес служи за платно на ъндърграунд графитъри, кръчма на открито, място за чакалък и тайни целувки, за юмручни схватки и нощувка в тежки житейски ситуации.
Идеално място за фиркане е. Къркаш си, зяпаш града в краката си и не плащаш за екстрата. Въпросът е, че е много високо и ако ударим 3-4 в повечко, слизането е доста по-кратко и може да се окаже единствено. Групички тук се събират, лаф-мохабетът без парса си е задължителен, а разрухата наоколо никой не отразява, толкова естествена е станала, казват пред наш екип две весели типчета, които зяпат Сахат тепе и настървено празнят 2-литрова бира. От една от колоните бди в черно Че Гевара. Ей тоя пич пази мястото. Сигурно не е рухнала заради него, сочат графита пичовете и продължават с поркането. Над Че гледа Боб Марлей с ясно послание. Не щем някои да оправи това място, ще ни убие кефа, завършва философски дуетът.
А това, което виждате и на снимките, всъщност е най-голямото архитектурно бижу на Пловдив. Къща е проектирана в страхотния германски стил от 30-те години Баухаус от един от най-големите архитекти на миналия век- Светослав Грозев, учил в Берлин и несъмнено повлиял се от течението. Сградата е характерна с чистите си форми, геометрията си. В Пловдив има още няколко подобни постройки, но никоя от тях на такова място. Фантастичната й локация с панорамна гледка към целия град, главната, тепетата, Стария Пловдив, Джумаята, Марица, я прави несъмнено най-скъпият имот. Който в момента се унищожава от външна намеса, но и от пълен непукизъм.
В белите страни такива места и такива изящни форми биват пазени, съхранявани, поддържани. Тук проблемът обаче е, че имотът е частен. При това вече с почти неясна собственост. Градските легенди свързват името на брокера Христо Александров като един от последните ясни собственици на феноменалния имот. После сградата отива в други ръце, май някъде се намесват и банки. А днес се говори, че има нови апетити към нея. От къде идват те, не е ясно.
Дано все пак скоро мястото просветне, защото Пловдив не заслужава подобно отношение към архитектурните си диаманти
.
Община Пловдив,спасете този архитектурен бисер от пълна разруха-ако не можете да направите друго,оградете го и късайте билети за гледката като на Римския!