7 от 10 българи избират стабилни цени пред демокрацията

Почти две трети (62%) от анкетираните казват, че войната в Украйна вече е довела до понижаване стандарта им на живот

Точно седем от десет българи (70%) предпочитат поддържането на сегашните цени и разходи за живот, дори ако това е за сметка на защитата на демокрацията и свободата.

Така отговарят над хиляда анкетирани от агенция Kantar лице в лице, когато са попитани готови ли са платят по-висока цена за „защитата на нашите европейски ценности като свобода и демокрация“, мислейки за войната в Украйна и последствията от нея.

Противоположно е доминиращото мнение в ЕС – средно 59% смятат, че защитата на свободата си има цена и са готови да я платят.

България е в групата от шест страни от ЕС, в които над половината участници в проучването залагат на ценовата стабилност: Унгария (67%), Малта (63%), Румъния (62%), Гърция (51%) и Кипър (51%).

Данните са от пролетния Евробарометър на Европейския парламент, разпространени днес. Проучването обхваща всички 27 страни на ЕС и е проведено сред 26 580 души в периода между 19 април и 16 май 2022 г. и целта му е да даде представа на европарламента какво мислят гражданите на съюза по основни въпроси, доколко изпитват лично икономически затруднения, какво очакват да е приоритет на евродепутатите.

Едно от възможните обяснения за доминиращия избор на българите в полза на поддържането на цените пред защитата на ценности и свободи (макар и с по-високи цени), е, че почти две трети (62%) казват, че войната в Украйна вече е довела до понижаване стандарта им на живот и очакват това да е ситуацията в следващата една година. Това е най-високият показател за ЕС на вече засегнати.

Други 29% от българите са отговорили, че още не са засегнати, но очакват това да се случи до пролетта на 2023 г.

Българите казват още за Евробарометър, че просто няма къде повече да маневрират с личните си бюджети – само два месеца след началото на войната.

На въпроса доколко смятат, че са готови да се сблъскат с по-скъпи енергия и храни, всеки девети (88%) отговаря, че е неподготвен за по-високи сметки за енергия и също толкова (87%) не са готови за скъпи храни.

В ЕС съотношението е много по-различно: 58% казват, че не са готови за още поскъпване, но 40% смятат, че могат да го посрещнат и за енергия, и за храни.

България е сред 11-те държави, в които хората са казали, че на първо място се чувстват несигурни. В други 14 държави водещото усещане е надежда. Всеки четвърти българин е казал, че изпитва несигурност, на „Фрустриран“ са се спрели 13%, 7% са отговорили със „Страх“, 5% – с „Безпомощност“, 4% – с „Гняв“. Надежда (21%) и увереност (6%) изпитват общо под една трета от участвалите.

Защитата на общите ценности и свободата дори за сметка на по-високи сметки е по-вероятно да се споменава от респонденти в ЕС, следящи отблизо новините за войната (63% срещу 47%, което не го правят често).

Макар да са географски близо до войната, оказва се, че едва 55% от българите и словаците (най-слабият резултат в ЕС) следят новините за това какво се случва в Украйна и заради руското нападение (следват румънците и словенците с по 56%). На другия полюс е Дания (86%), а средният показател за ЕС е 72%.

Българите се отличават и с очакванията си по време на война в Европа за това с какво на първо място би трябвало да се занимава Европейският парламент. В техните отговори водещите пет приоритета (при възможност да изберат до 4 отговора) с по-отчетливо разминаване спрямо средното в ЕС изглеждат така:

46% – Борба срещу бедността и социалното изключване (38% средно за ЕС)
46% – Подкрепа за икономиката и създаване на работни места (30%)
39% – Обществено здравеопазване (35%)
22% – Права на потребителите (15%)
22% – Селскостопанска политика (14%).

Изборът на водещите ценности, които българите очакват да бъдат защитавани от Европейския парламент, е следният: Свобода на придвижване, върховенство на закона, солидарност между държавите членки на ЕС и между неговите региони, зачитане на националните идентичности, култури и традиции в държавите членки на ЕС.

Водещите отговори средно за ЕС са: Демокрацията, свободата на словото, Защита на човешките права в световен мащаб, Равенство между жените и мъжете, върховенство на закона.

Източник: dnevnik.bg