Радина Джевелекова
Излязъл след дълги години от затвора мъж се влюбва в транссексуалния си син. Психопат, работещ като контрольор в метрото, убива пътници, като ги бута на релсите в късните часове на нощта. Бедно момченце с нещастен семеен живот, чиято единствена надежда и опора е футболът, намира своето щастие. Отбягван от обществото грубиянин, погълнат от трагикомедията на своя живот, се учи да обича. Повтарящата се история на майка и дъщеря с намесен баща – изнасилвач силно се заплита.
Това са кратките сюжети на филмите, представени от различни държави на филмовия фестивал „Like a film”, който се състоя от 4-ти до 12-ти април в Турция. Освен домакините, в проекта взеха участие представители на Гърция, Испания, Германия, Унгария и България. 
Проектът, организиран от съседите ни, е за млади хора между 18 и 25 години, запленени от киното, всеки- член на различна организация. Нашата главна цел беше не само да научим повече за филмовото изкуство и традициите на всяка страна, а и да срещнем нови приятели, да обменим идеи и интереси. Всеки ден бе посветен на различна държава, която организира своя програма за деня – играехме игри за разбуждане на мисълта, опитвахме традиционните ястия и напитки, мъчехме се да научим някой народен танц и неусетно се сближавахме все повече и повече. Бегло опознах поне по един човек от всяка група. Ако съдя за нациите по новите си приятели – испанците са неуморни купонджии и много любвеобилни, турците са силно вярващи, държащи на благоприличието, германците са приказливи, гърците – емоционални, а унгарците – темпераментни. Срещнах хора с най- различни професии и дарби – фотограф, актриса, сценарист, режисьор, студент по право, DJ. Някои имаха опит в късометражното кино.
Запознанството с други култури минава и през трапезата. Според Кристина от Атина, която описва сънародниците си като широкоскроени и дружелюбни хора, гръцките храни, които задължително трябва да се опитат са: Дакос и Соавлаки, а според Пабло от Испания: паела и гаспачо, придружени с вино с плодове и захар (сангриа) или асиатико – кафе, мляко и ликьор.
Имахме и свободен ден, в който се любувахме на плажа в Айдън и посетихме руините на град Ефес. Сред представените филми най – силно ме впечатлиха гръцкия „Strella” (името се превежда като лудост и ярост) и унгарския „Kontroll”. За българския ден избрахме „Източни пиеси’’ на Камен Калев.
„Черешката на тортата“ беше накрая – имахме почти невъзможната задача за един ден да измислим сюжет на късометражен филм и да го заснемем. Разделени в групи на сценаристи, режисьори, актьори, стилисти и задсценични репортери, се организирахме и се сработихме за последно като добър екип, бърборейки на английски, без да усещаме езиковата бариера.
Финалната вечер посветихме изцяло на себе си – парти за довиждане и малко сълзи накрая, но всеки се прибра в родината си удовлетворен, получил поне по две покани за посещение в съседните страни.
