Креативно Гладен
Беше един от тези дни, в които мозъкът ти не може да спре да скача от мисъл на мисъл, асоциативно пътешествие без начало и край, сякаш си изхакал 3 кафета с литър кола, но това не оказва никакъв ефект на външните ти двигателни реакции, защото целият ефект е откраднат от мозъка (пряко доказателство, че имаш мозък преди всичко);
В този ред на мисли заглавието препращаше към едноименната творба на сър Артър (Конан Дойл, не Конан Варварина; бащата на Шерлок Холмс и Изгубения свят; останал в историята и с няколко малко популярни факта, като например второто си име Игнейшъс, професията си – офталмолог и прекрасния късмет да получи наследство от любимата си леля Мириъм, което да финансира и написването а първия му роман);
‘Етюд в червено’ бе една от любимите ми книги като малък; червена бе и втората ми кола, която кръстихме на Марко Поло (плоска препратка към еднолитровото VW polo, с което очевидно нямаше да открия пътя на коприната, да стигна до Китай и Япония и да пропътувам 24 години и 24000 км в средата на Средновековието, както бе направил едноименният мореплавател);
Но от друга страна, като стана дума за Поднебесната империя – червено бе знамето на Китай, където в началото на февруари всичко почервеняваше за китайската нова година; малко преди този красив период от годината именно там в Китай бях опитвал великолепни червени ястия, и с особено чувство се сещах за месната фиеста, която ми бяха устроили в навечерието на Бъдни вечер едни гостоприемни и не особено дръпнати в очите китайци – 5 вида дивеч, 3-4 вида ‘нормално’ месо и още толкова риба, като не броим охлювите, мидите и някои други местни специалитети; в този даден момент ми бе особено трудно да обясня защо в традицията на християнството не се яде месо най-вече тази вечер, имайки предвид и зверския глад, който ме мъчеше след 20-часовото пътуване. Затова се наядох като типично капиталистическо животно, без угризения на съвестта – виждайки червените си сътрапезници, които правеха същото, при това по-шумно и без задръжките на западното възпитание…
Червени бяха и кулинарните ми намерения в тази мартенска вечер, защото ме бе обхванала една особена романтика. Днес бе денят за заплата и това е един от най-съкровените моменти в моето съществуване на червено – особено периода в края на работния ден, когато преводът е минал и парите са по твоята сметка; момент, в който е прекалено късно да плащаш кредити и задължения, и не ти остава нищо друго освен да се почустваш неописуемата романтика на съществуването с пари.
Запалих колата, сипах бензин, за да може стрелката да напусне червената зона и да споделим солидарно този романтичен момент (като оставиш настрани цялата романтика бензинът си трябваше, за да стигна до вкъщи); по пътя минах през гръцкия рибен магазин, романтиката отстъпи място на определен вид медитация – вследствие на което застъпих на стартова позиция с охладен котлет от сьомга, зехтин, лимон и копър; плътно на втора позиция имах сварено от предния ден цвекло, орехи, чесън, балсамико;
Погледнах цялата ситуация, осъзнах че за един истински балкански мъж романтиката няма да е пълна, без да си пооправи малко колата, отидох в гаража, и си смених филтъра на купето (пряка проекция на дългоочакваната заплата). Омазах се до ушите в стара мръсотия, но чувството на споделена любов бе неописуемо, имах усещането, че с тази смяна съм постигнал механичния аналог на белодробна трансплантация, докато всъщност по-скоро бе аналог на издухване на носа; въпреки това си отворих блажено бира, качих се с горда стъпка горе, измих се и подкарах котлета по каналния ред:
* мариновах ( или казано иначе – омазах с ръце от всички страни) котлета в зехтин, малко лимон и копър; в края на тази сложна операция посолих и оставих в хладилника за десетина минути
* загрях плочата под аспиратора и сложих котлета спокойно и делово отгоре; после 3 минути от едната страна, 3 минути от другата и по едно повторение за по минута, за по-запечен резултат – после в чинията, лимонче отгоре и директно върху покривката
* ретроспективно (преди сьомгата) бях обелил цвеклото внимателно да не опръскам нещо (сетих се за историята на едно дете, което яло вечерта цвекло и заспало с несдъвкано парче в бузата и на сутринта се събудило с една много много видимо червена бузка); нарязах, обелих чесън – и него нарязах, счуках и обелих орехи – и тях нарязах
* смесих цвеклото с чесън, посолих, балсамико и зехтин на вкус, разбърках и в края на цялата мазна операция – посипах с орехи и върху червената покривка, където и дочака червената риба и червеното вино
Питието – мечтаех си за Капатово, Пети Вердо и Сира – зад префърцуненото име се крие една простовата 5-литрова картонена кутия, която си купувам всяка година на повече от прилична цена и без никакви етикети и сложни опаковки и без да ме е разочаровало нито веднъж с вкусовите си качества;
Музиката – фламенко. La Caita – Calle De Aire
Мъдрата мисъл – с осъзнат риск от прекалено почервеняване – не мога да не използвам една великолепна мисъл на един от основните теоретици на комунизма – обществен строй или движение, за някои религия, за други минало – но винаги и за всички неизбежно свързан с червения цвят – Фридрих Енгелс. Брадатият немски философ, икономист и революционер е казал: Умът зависи от стомаха. И за да се откъсна малко от чисто кулинарните препратки – Стремежът към щастие е вроден у човека, затова той трябва да бъде основа на морала.
http://foodcreative.tumblr.com/
