Не бе геройство, бе човещина, каза спасителят от магистрала Тракия за Под тепето
България избра своя Мъж на годината. Той е обикновен човек с необикновено сърце и усмивка. С необикновен оптимизъм. С необикновена съдба. С необикновена карма в днешните зли дни- да прави добро. Мъжът на България е 29-годишният бивш комбайнер, настоящ безработен и бъдещ шофьор в община Стара Загора Стефан Стойчев- мъжът спасил много човешки животи от рейса-ковчег на магистрала Тракия.
В цялата история на класацията той е първият обикновен и в същото време необикновен човек, който я оглавява. Мъж от народа, който мисли как да изхрани семейството си, но и се впуска в огъня, за да вади кървави, все още дишащи тела, вместо да наблюдава случващото се сякаш е зловещо риалити (както са направили близо 50 души по същото време на аутобана). Стефан от Чирпан, който през миналото лято помогна на много хора да се измъкнат от катастрофиралия автобус близо до Пловдив, застана на чело в анкетата на Дарик след онлайн гласуване, при това по изключително категоричен начин. 6804 души дадоха вота си за него, а преживелият инсулт актьор Христо Мутафчиев остана далеч на второ място с едва 435 гласа. Още преди вота самият Ицо не скри, че не известен човек, а герой трябва да спечели. И че ако се стигне до такова недоразумение, че спечели наградата, ще я връчи лично на Стефан. Не че той особено се вълнува от награди. В момента обмисля как да намери 500 кинта, за да изкара стария си Опел Вектра от сервиз, след като на път за церемонията скъса ремък на динамото и аварира на магистралата. Трети остана треньорът по борба Симеон Щерев с 407 души. Резултатите от конкурса бяха обявени тази вечер на церемония в Младежки театър „Николай Бинев“. Победата в него на Стефан Стойчев слага край на дългогодишната традиция престижната титла да отива предимно при политици и спортисти.
В София със Стефан тази вечер бяха най-близките му- дамата на сърцето му Мария, малката дъщеричка Преслава, родителите му. За героизма си Стойчев получи уникална сабя, гравирана с името му.
Изключително щастлив и поласкан се чувствам. Ще поставя наградата си в хола, за да я гледа дъщеричката ми. Но искам да се знае, че това, което извърших не бе геройство. Бе човещина. Пожелавам си действията ми да не се възприемат като геройство от днес нататък, а като естествена, задължителна реакция на всеки българин при такава ситуация. Защото всеки би трябвало да реагира като мен. Е, тогава мнозина не го сториха, но вярвам, че това няма да се повтори. Пожелавам си добрините да са навсякъде около нас и да не се налага да се раздават награди за тях, каза пред Под тепето Стефан.
И благодари на всички журналисти, които го откриха.
