Само 35% са наясно, че средствата, натрупани в личната им партида във втория пенсионен стълб, се наследяват
Колко всъщност знаем за собствените си пенсии? Оказва се, че макар повечето българи да имат обща представа как работи пенсионната система, ключови детайли около личните им спестявания остават непознати.
Сред тях е и фактът, че средствата, натрупвани за втора пенсия в универсален пенсионен фонд, се водят по лична партида и могат да бъдат наследени.
Това показва национално представително проучване на агенция „Тренд“ сред 1001 пълнолетни българи, проведено по поръчка на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.
Какво знаем за пенсията от НОИ?
По отношение на първия стълб – държавното обществено осигуряване – информираността е сравнително висока. Близо три четвърти от анкетираните, или 73%, знаят, че осигуровките на работещите днес се използват за изплащането на пенсиите на настоящите пенсионери.
Значително по-малко хора обаче са наясно с това, че пенсията за осигурителен стаж и възраст от НОИ не се наследява – едва 43% дават верен отговор.
16% от анкетираните пък смятат, че вноските към НОИ се инвестират и натрупват доходност, а други 14% не могат да преценят как функционира системата.
Втората пенсия – лични средства, но слабо познати
При универсалните пенсионни фондове знанията изглеждат още по-ограничени. Малко под половината от анкетираните – 48%, знаят, че част от техните осигурителни вноски се превеждат към фонд за втора пенсия. Почти всеки трети не е запознат с това.
Половината от запитаните знаят в кой пенсионен фонд се осигуряват. При 27% обаче подобна информация липсва.
Най-сериозният дефицит на информираност се откроява при конкретните характеристики на личните партиди. Само 35% знаят, че 5% от осигурителния им доход се натрупват в лична партида и че тези средства могат да бъдат наследени.
Едва 33% са наясно, че спестяванията им във втория стълб носят доходност, а само 22% знаят, че пълният размер на направените вноски е гарантиран.
Малцина спестяват доброволно за старини
Още по-слабо е участието в третия стълб – доброволното пенсионно осигуряване. Само 30% от анкетираните посочват, че се осигуряват в доброволен пенсионен фонд. Останалите 70% не отделят средства по този начин.
Дори данъчните стимули не изглежда да са достатъчно силен мотив за по-голяма част от хората. Само 28% заявяват, че биха започнали да спестяват доброволно за пенсия, ако са наясно с възможностите за данъчни облекчения. 45% не биха го направили, а повече от една четвърт не могат да преценят.
Сигурността е по-важна от доходността
Когато трябва да изберат пенсионен фонд, българите поставят сигурността на първо място. Тя е най-важният критерий за 44% от анкетираните.
Доходността е на второ място с 33%. Значително по-малко хора се влияят от препоръки на познати или от размера на таксите.
Резултатите от проучването очертават любопитна картина – пенсионното осигуряване е тема, която хората приемат сериозно и свързват най-вече със сигурността, но същевременно голяма част от тях не познават в детайли какво се случва със собствените им средства.
А това вероятно е най-важният извод от данните – преди да решим дали и колко да спестяваме за старини, първо трябва да знаем какво вече се случва с парите, които всеки месец отделяме за своето пенсионно бъдеще.
Изображения: Тренд
