От 1937 г.: Столипиново има най-голямо значение като избирателна секция

Забавен разказ от хумористичния вестник „Хоровод“ от 1937 година разказва за една въображаема екскурзия в Пловдив на посетител в града. Много от констатациите там са валидни до ден днешен, близо 90 години по-късно и тук ще си ги припомним.

В началото авторът акцентира върху факта, че в Пловдив сме забравили „думите на Паисия“ да помним своя род и език – причината е, че тепетата са известни сред пловдивчани с турските си имена. Така въпреки надписа „Хълм на Освободителите“, всички знаят тепето като „Бунарджик“, пише той. Никой не знаел и българското име на Сахат тепе – „Данов хълм“, а авторът изобщо не е могъл да разбере българските названия на Небет, Джендем и Джамбаз тепе.

Въображаемият гост на града си представя и панорама от върха на Сахата – големите тютюневи складове, многото къщички, река Марица. В далечината се белее нещо неясно, обяснено от случаен гражданин по следния начин: „Това е село Столипиново. Хората ходят полуголи. Най-голямо значение има като избирателна секция на Пловдив“.

Още тогава са били известни и античните останки – макар и археологическите разкопки да са били в своя зародиш. Така въображемият гост на града е разведен от местен пловдивчанин из стари бани, както и по „Главната“ – където мирише на тютюн и шкарто – до някоя старинна къща „без да може да определи стила и времето на построяването“.

Статията, наречена „Хороводски филм за Пловдив“, по името на вестника, завършва и с разходка от ученичка от Девическата гимназия, която разказва за многото паметници в града, като дори само на Христо Ботев имаме два. Текстът е публикуван във вестника през ноември 1937 година.