Всяка година между 100 и 200 българи стават жертва на трафик на хора, напоследък зачестяват и случаите на модерно робство у нас – граждани от трети страни работят в много лоши условия, пише БНР.
България е източник, но започва да става и дестинация за трафик на хора с цел трудова експлоатация и това е нещо ново, което ние тепърва започваме да регистрираме като голям проблем.
Това заяви Моника Николова, изпълнителен директор на фондация „А21“, фокусирана върху борбата с трафика на хора и съвременното робство.
„Трафикът на хора е престъпление срещу личността, защото личността се заличава, достойнството е смачкано, ставаш инструмент на някого за изкарване на печалба. … Всеки човек, който не е запознат по темата и не си знае правата, може да попадне в потенциална ситуация на трафик с някакъв вид експлоатация – трудова или сексуална“, обясни тя.
Моника Николова съобщи номера на горещата линия на фондацията: 0800 20 100.
Тя посочи пример за случай на получен сигнал за „гражданка от трета страна, дошла да работи в България като домашна прислужница, но документите ѝ са отнети и заплашвана, че ако потърси помощ, ще бъде депортирана“:
„След сигнала жертвата беше спасена в рамките на 24 часа“.
Николова даде пример и с много българи, на които при пристигане на робата в чужбина са им били отнемани личните документи и телефоните, а след това с месеци са били държани насила, за да отработят техния дълг към хората, които са ги наели на работа – заплатили са им пътя и са ги настанили:
„Имало е психологически тормоз и физическо насилие, но в някакъв момент са успели да се отскубнат и да потърсят помощ в полицейското управление в дадения град, където са отишли да работят. Много често родители и приятели ни търсят за съдействие, защото нямат връзка с техния близък, заминал да работи някъде. Трафикантите заплашват жертвите, като им казват, че ако издадат местоположението си, ще направят нещо лошо на близките им. Така жертвата на трафик е под страх, че не само тя, а и близките ѝ са в риск“.
След получено обаждане те правят проучване дали става въпрос за трафик и тогава подават сигнал към Националната комисия за борба с трафика на хора, МВнР, Гранична полиция, ГД БОП – сектор „Трафик на хора“, както и посолството на съответната държава:
„Прави се оценка на риска и първото, което се предприема, е извеждане на жертвата от ситуацията на трафик, да е на безопасно място. Ако е необходимо да се издаде пасаван за връщане в България, защото личните документи на жертвата са отнети. Оказва се психологическа помощ, ако е необходимо – физическа помощ. Понякога има риск да се завърне в дома си, а е необходимо да бъде настанена в приют за известно време“.
Тя призова да се провеждат обучения, за да се разпознава трафикът на хора.
