Една от основните теми в световната ИТ индустрия в момента е изкуственият интелект (AI). И особено как той ще се отрази на обществото, на икономиката и бизнеса, пише Mediapool. Прогнозите се лутат в различни крайности – от очаквания, че той ще замени повечето работници и милиони хора ще останат без работа до това, че AI всъщност ще създаде повече работни места, просто ще са по-различни.
Китайският ИТ гигант Alibaba например обяви, че ще инвестира над 53 млрд. долара, за да се преориентира към разработката на Общ изкуствен интелект (AGI). Еди Ву, който е изпълнителен директор на Alibaba, заяви, че AGI може да се превърне в най-голямата индустрия в света и да преразпредели и дори да замени 50 от световния БВП, който в момента отива за заплати.
Подобна прогноза може да звучи доста смело, но няма съмнение, че AI ще доведе до някои значителни промени на пазара на труда. Със сигурност те няма да са универсални и еднакви навсякъде. Влиянието на AI върху бизнеса и работните места ще е различно според спецификите на всяка индустрия и държава. Компанията HRS Bulgaria е направила проучване, което да провери какви са нагласите и очакванията сред българския бизнес и ИТ сектора.
В проучването са участвали 1061 респонденти, предимно от ИТ сектора, аутсорсинга и финансите. Избрани са професионалисти с висше образование в секторите, които традиционно са сред първите, които въвеждат и използват новите технологии.
Моментното състояние
Според проучването, 56% от анкетираните вече използват поне една AI технология в ежедневния си работен процес. 17% от тях казват, че всъщност това е довело до нови задачи за тях, а 26% виждат оптимизация на работния процес и по-малко рутинни задачи.
12% от използващите AI имат силно положителна оценка за представянето на технологията и казват, че технологията се справя перфектно с поставените задачи. Други 42% казват, че също са много доволни и са нужни само минимални корекции.
Мнозинството от респондентите са положително настроени към AI като цяло. 71% казват, че изкуственият интелект помага и на професионалното им развитие, като им помага да придобиват нови умения. 29% смятат, че AI не им помага съществено или дори пречи на развитието им.
Реално 43% от анкетираните, чийто работодатели осигуряват възможности за обучение, са се възползвали от курсовете за повишаване на квалификацията. Най-предпочитани са курсовете за дигитални умения, следвани от обученията за развитие на меки умения и на трето място – програми за преквалификация. Всичко това показва, че българите са готови да се адаптират към променящата се работна среда.
Сивото работно ежедневие
Проучването открива, че преобладаващата част от служителите имат задачи, които всеки ден трябва да вършат по един и същи начин. Само 13% от жените и 18% от мъжете казват, че ежедневните им работни задачи имат повтаряемост в малка или никаква степен. Цели 27% от жените и 21% от мъжете казват, че „в много голяма степен“ ежедневните им задачи се повтарят по един и същи начин. Останалите са в „голяма“ или „известна“ степен.
За всички тях има потенциални негативни последствия като намаляване на мотивацията и производителността. Това са служители, които всъщност се нуждаят от помощ за намаляване на рутинните задачи и разнообразяването им.
Какви са очакванията
И докато българите следят какво се случва на пазара на труда и се приспособяват, какви всъщност са очакванията им за влиянието на технологиите върху него в следващите три години? Проучването на HRS открива, че има различни очаквания според професиите.
Например ИТ специалистите са най-уверени, че новите технологии няма да ги засегнат сериозно. Те гледат на тях като инструменти, които ще подобрят работата им. Също доста уверени за работните си места са хората, които не работят с цифрови умения. Професиите с физически труд и много социални взаимодействия са трудни за автоматизация и съответно техните практикуващи не виждат AI като заплаха.
Най-големи песимисти са хората, чийто професии изискват основни цифрови умения. Много от тях очакват AI да автоматизира поне част от функциите им и в някои случаи дори да бъдат заменени.
Най-разтревожени за своята професия са младите хора на възраст между 18 г. и 24 г. Те виждат най-голям риск да бъдат заменени и да се наложи да бъдат преквалифицирани. Също много загрижени са и в групата 45-54 г. Мнозина от тях вече имат развити умения и кариера и се притесняват, че ще е трудно за тях да се преквалифицират и да бъдат търсени на пазара.
В групите 25-34 г. и 35-44 г. ситуацията е по-оптимистична. Тези служители смятат, че новите технологии ще автоматизират значителна част от задачите им, но и ще им дадат повече възможности за подобряване на цялостния работен процес.
Най-възрастните работещи – 55-64 г., са на мнение, че в близките три години технологиите ще автоматизират малка част от задачите им и не виждат риск за работното си място заради тях.
Според HRS Bulgaria в бъдеще все още ще са необходими доста умения. В сферата на дигиталните способности това ще са програмиране, киберсигурност и обща цифрова грамотност. При меките умения търсени ще са креативност, иновативност, критично мислене, комуникация, емоционална интелигентност, работа в екип и адаптивност. Възходът на новите технологии ще създаде и някои нови умения, които ще са специфични за бъдещите професии. Например изкуствен интелект, роботика и автоматизация, 3D принтиране, виртуална и добавена реалност.
