Пловдивчани създават катерачен маршрут „Славееви скали“ в памет на еколожката и пещерняк Славея Стойчева

Славея Стойчева е работила за два определителя за прилепи и е била в един екип с друг "прилепар" – алпиниста Боян Петров

Целият труд и материали за създаването на катерачния обект в памет на Славея са доброволни дарения от много хора

Хората могат да останат в общата памет с добри и с лоши неща – важно е какво оставиш след себе си, а и с какво твоите близки запазят спомена за теб. А дълг към паметта на мъртвите имат живите. За да могат да се нарекат хора.

С мисълта да оставят красив спомен за трагично напусналата този свят през 2015 година млада биоложка и пещерняк, специалист по прилепите Славея Стойчева, група пловдивчани решават да оборудват обект за скално катерене в Родопите. Главната идея идва от нейния близък приятел Крум Сираков, също пещерняк, който увлича в нея и група скални катерачи. Набелязаният обект е в близост до село Югово и е наречен „Славееви скали“, в нейна памет. С помощта на дарения и доброволен труд вече са изградени 4 маршрута по 28 метра и един, който е над 70 метра – цялата височина на впечатляващата скала над родопския път.

Всичко започва след ранната смърт на Славея през ноември 2015 година, тогава 30-годишна. Тя е еколог и пещерняк, който изучава прилепите и участва в различни програми за тяхното опазване, с участия в множество научни експедиции. Името ѝ присъства в два определителя за прилепи, в които е съавтор. Нея може да я няма вече, но нейният труд ще помага завинаги на други учени и изследователи, разказа Крум Сираков, близък неин приятел и колега пещерняк. Заедно със Славея те са участвали в множество експедиции, включително и в екипа на друг голям български специалист по прилепи, който наскоро напусна света на живите – алпинистът Боян Петров.

Аз съм „оцветен в зелено“ сравнително от скоро, казва Крум Сираков.  При Славея нещата бяха други – тя буквално беше посветила живота си на природозащитната кауза – активен участник в много кампании и природозащитни каузи още от ученическите си години, участник в изграждането на Спасителния център в Стара Загора, и какво ли още не. До последно работеше по единия от определителите, беше започнала и докторат. За съжаление,  отиде си без време, и остави празно място в сърцата на много хора, не само от общността на „прилепарите“. Идеята за създаване на нещо в нейна памет беше съвсем логична, коментира Крум.

Целият материал четете в KAPANA.BG