Приетите през миналата година промени в Конституцията, с които се ограничават правомощията на главния прокурор, отговарят на дългогодишни опасения. Въпреки че е постигнат напредък в някои области, в България все още няма достатъчно присъди за корупция, пише Mediapool. Това са част от заключенията в поредния доклад за върховенството на закона на Европейската комисия, който бе представен в Брюксел в сряда. Докладът се отнася за всички страни членки.
В същото време обаче в документа се подчертава, че бъдещето на новите текстове е неясно. В момента пред Конституционния съд (КС) има висящо дело за промените. В последните дни се спекулира, че КС ще отмени съдебната реформа като противоконституционна. Решение все още няма, но се очаква то да бъде постановено до дни.
Вече не е началник на всички
С промените в Конституцията Висшият съдебен съвет (ВСС) бе разделен на две – съдебен и прокурорски. Целта бе гарантирането на независимостта на съдебната власт от прокуратурата и парламента. Мандатът на главния прокурор бе намален от седем на пет години. Беше отнето правомощието му да разпорежда проверки на други държавни структури.
Освен това бе въведен и механизъм за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор и неговите заместници. Когато има сигнал срещу тях, се назначава специален прокурор, избран от списък със съдии с опит по наказателни дела. Дали този механизъм е работещ е рано да се каже. В момента съдия Даниела Талева, която бе избрана от ВСС, проверява няколко сигнала, но окончателно произнасяне по тях все още няма.
В доклада си ЕК посочва, че след промените главният прокурор вече не e „йерархичен началник“ на останалите ръководители в прокуратурата и ръководи само върховната касационна прокуратура. Споменава се още, че могат да се обжалват и методическите указания към всички обвинители в системата (тоест как трябва да се разследват определен тип престъпления) – нещо, което беше невъзможно преди.
Комисията посочва още, че липсата на контрол върху главния прокурор е проблем, посочван многократно през годините както в нейните доклади, така и в препоръките на редица международни организации.
Отчетено е още, че България се е съобразила с препоръките за разделяне на ВСС, за да се гарантира, че прокурорите няма да се намесват във вземането на решения, отнасящи се до съдиите.
Няма присъди
В България все още няма достатъчно присъди за корупция, пише още ЕК. Нещо повече, според авторите на доклада може да се твърди, че „наказателното преследване е до голяма степен неефективно“ особено по отношение на корупцията по високите етажи на властта. Посочва се още, че дори когато има достатъчно публични данни за нередности, прокурорските обвинения са неадекватни, което води или до прекратяване на делата или до оправдаване на заподозрените.
Години наред българските институции си намират различни оправдания. Бившият главен прокурор Иван Гешев непрекъснато обясняваше, че наказателният процес е твърде формален, а Наказателният кодекс – остарял. Предшественикът му Сотир Цацаров неведнъж споменаваше текста за безстопанственост, който е в сила от 1968 г., когато е приет НК, и въпреки поправките според прокурорите не отговаря на днешните условия.
Трайни проблеми
„Винаги, когато препоръчваме конституционни промени, това се дължи на трайни проблеми в съответната страна“.
Така зам.-председателят на ЕК Вера Йоурува коментира приетите от България нови текстове в основния закон. Тя подчерта, че държавите сами решават какви точно поправки да се направят. Наред с това обаче отбеляза, че у нас се наблюдава „неустойчива обстановка“.
