Леко повишаване на цените на българските вина се очаква през 2024 година, пише БТА. Това прогнозира председателят на Управителния съвет (УС) на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) в България и изпълнителен директор и член на УС на българската винарна „Черноморско злато“ (Black Sea Gold) – Поморие Йордан Чорбаджийски. По думите му поскъпването ще бъде минимално – в рамките на 2 или 3 на сто, а причината е в по-високата цена на гроздето през 2023 година, през която бяха отчетени по-ниски добиви заради неблагоприятните метеорологични условия в страната ни.
„Гроздето беше по-малко, но качеството му добро. Цената му беше с 10-15 на сто по-висока. Така че да, нашите сметки показват, че поскъпване на българското вино ще има, но то няма да бъде шоково“, каза Чорбаджийски.
Той добави, че се запазва тенденцията, която се наблюдава от няколко години с продажбата на повече бели и розови вина на вътрешния пазар за сметка на червените. Една от причините е винената култура на българина, който предпочита да консумира домашни вина.
„В България най-търсени са вината в бокс опаковки. Подчертавам, че те по нищо не отстъпват по качество на бутилираните. През годините българските производители вложиха много във внедряването на най-новите технологии във винопроизводството. Пример за това е „Черноморско злато“ АД. Не сме спирали да реновираме предприятието откакто има възможност за кандидатстване за инвестиции в предприятията. Модернизирахме много неща, купихме нови ферментатори, преси, модернизирани са бутилиращите линии. Можем да кажем, че използваме най-новите технологии във винопроизводството“, добави още Йордан Чорбаджийски.
Днес той присъства на ритуала по зарязването на лозята в землището на Поморие заедно с областния управител на област Бургас Пламен Янев, кметовете на Поморие и Айтос Иван Алексиев и Васил Едрев, представители на местни земеделски организации и собственици на лозови масиви.
„Най-хубавото е, че българското винопроизводство се завръща към използването на традиционните за страната ни сортове. Завръщат се и типично поморийските димят, мускат, памид. Модата на френските лозя започна да отминава. Вярваме, че Поморие стои на винената карта на България трайно. Пожелавам новата реколта да е по-добра, по-богата от миналата година. Нека и времето да бъде с поморийските лозари. Желанието у младите хора да се развиват в този сектор в Поморие го има и това ни прави много щастливи. Все повече млади хора от нашия край избират да се занимават с това“, каза пред БТА кметът на Поморие Иван Алексиев.
От своя страна изпълнителният директор на поморийския винзавод Христо Янков коментира, че българските вина, които се изнасят зад граница, са подложени на сериозен натиск от производители, които могат да си позволят да продават на по-ниска цена.
„Все още поддържаме износ за много страни по света, включително Франция и Япония. За съжаление е трудно, защото не сме конкурентни на чуждите пазари. Българското вино се оказва скъпо. Давам пример с японския пазар, който традиционно приема изключително добре българските продукти, за което основна заслуга има българското кисело мляко. Навремето сме стигали може би до 3000 тона износ на вино за Япония. Днес тази цифра е недостижима. Днес нещата са много по-различни. Японците казват: ние можем да внесем вино на много по-ниска цена от други държави“, сподели Янков.
Той добави, че „Черноморско злато“ АД е приключило напълно процесите по инсталация на новите системи за производство в предприятието си край Поморие. Припомняме, че техниката бе закупена по проект с европейско финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост, за над 1,1 млн. лева. Напълно приключило е и изграждането на фотоволтаичната централа, която ще захранва предприятието.
„Все още не сме я пуснали. Очакваме финализиране на процедурите по присъединяването“, каза Христо Янков.
Пред журналисти в Поморие Йордан Чорбаджийски отново заяви, че българските субсидии трябва бъдат изравнени с европейските в сектор винарство. Той посочи, че само така ще се постигне спад в себестойността на производството, което ще направи българския винен сектор по-конкурентен на световните пазари.
„Тенденциите не са добри, лозовите масиви в страната намаляват. Искрено се надяваме във времето това да се превърне в печеливш бизнес за страната ни, а не хоби“, каза той.
