Общински, държавни и частни болници няма да могат да осигурят началните заплати, заложени в Колективния трудов договор (КТД), ако не се повишат цените на клиничните пътеки. Това мнение единодушно изразиха пред БТА представители на сдруженията на съответните болници. В КТД в отрасъл „Здравеопазване“ са указани началните основни заплати.
В зависимост от лечебното заведение се предвижда началник на клиника да получава не по-малко от 2200 – 2500 лв., началник на отделение – не по-малко от 2100 – 2300 лв., лекар с две специалности – 2050 – 2200 лв., лекар с една специалност – 2000 – 2100 лв., лекар без специалност – 1900 – 2000 лв., главна медицинска сестра – 1550 – 1650 лв., старша медицинска сестра – 1500 – 1550 лв., медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори, зъботехници, помощник-фармацевти – 1450 – 1500 лв., санитари – 910 лв.
В Закона за здравното осигуряване е посочено, че националните рамкови договори съдържат изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), които са не по-малко благоприятни от предвидените в КТД в отрасъл „Здравеопазване“;
Преди дни от Надзорния съвет на НЗОК предложиха след подписването на новия Национален рамков договор, да се даде шестмесечен гратисен период на болниците, за да могат да осигурят тези суми за работещите.
През януари тази година парламентът прие законови промени, според които Министерството на здравеопазването (МЗ) ще може да финансира областните многопрофилни болници за активно лечение за поддържане готовността им за оказване на медицинска помощ при извънредни ситуации, аварии и катастрофи, включително основно за осигуряване на трудови възнаграждения на персонала и оперативни разходи за осигуряване на ток, вода, парно. Първият финансов транш от МЗ към тези болници ще бъде през септември, казаха за БТА от ведомството. Средствата ще бъдат за периода септември – декември 2023 г.
Агонията на общинските болници
Този КТД не е подписан от всички страни, а тези, които го подписаха не са хора от нашия бранш, каза д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници в България.
По думите му не е направен анализ, с който да се покаже дали заложените начални заплати са постижими.
Предвидените в КТД начални заплати трябва да ги осигурим с приходи, които сме имали преди една-две години, каза още д-р Тотев и припомни, че режийните разноски за болниците и купуването на консумативи вече са с по-високи цени. По думите му, ако не се повишат цените на клиничните пътеки, няма откъде да се осигурят средства за предвидените в КТД заплати. Категорично против бяхме заплатите в КТД да се обвързват с Националния рамков договор, по който лекарите работят, каза още той.
В отговор на въпрос дали 2000 лв. са ниска или висока начална заплата за лекар, д-р Тотев каза, че е много ниска. Медицинските кадри биха останали в България, ако лекарите получават 10-15 хил.лв. месечно, а медицинските сестри – осем хияди лева, посочи още д-р Тотев. Заради политиката, водена в последните 30 години в здравеопазването, стана така, че медицина няма, а има търгашество и нагаждане, добави той. Ние сме търговски фирми, които целим да генерираме приходи на фона на оскъден източник на финансиране, допълни д-р Тотев. По думите му има много дебалансирани цени на клиничните пътеки.
Има клинични пътеки със силно раздути цени, по които се работи само в определени болници и тези болници могат да гарантират много, много прилични приходи, каза още той.
Пряко плащане от пациента много трудно може да се случи в някои региони на страната, допълни д-р Тотев и посочи, че немалка част от общинските болници изпълняват и социални функции.
Агонията за общинските болници продължава повече от 15 години. Многократно сме предлагали решения за общинските болници, но вече не мога да предложа нищо рационално, защото сега каквото и да правим, трябва да запушваме дупки. Когато се налага да се запушват дупки, единственият вариант за държавата е да даде пари, но вече са нужни много пари, каза още д-р Тотев.
Областните болници
Нормално е да има шестмесечен гратисен период, вероятно с идеята да „влезем“ в новия Национален рамков договор, в който клиничните пътеки да имат по-високи цени, каза д-р Васислав Петров, председател на Националното сдружение на областните болници.
Без този срок има голяма вероятност немалка част от болниците да не могат да сключат договор с Касата и голяма част от страната да остане без здравно обслужване, посочи д-р Петров. По думите му, ако в тези шест месеца не се повишат достатъчно цените на клиничните пътеки, болниците няма да могат да достигнат заплатите, заложени в КТД. Разбрахме, че в този бюджет няма достатъчно пари, за да се повишат цените на клиничните пътеки, но се надявам в бюджета за 2024 г. да има достатъчно пари. Няма логика да се достигнат заложените в КТД заплати, ако не се повишат стойностите на клиничните пътеки и е нон сенс да ни наказват за това, че не можем да достигнем сумите от КТД, добави той.
По думите му идеята от миналата година клиничните пътеки да се повишат с 18 процента не се е осъществила. Ако се бяха вдигнали с 18%, всички областни и по-големите общински болници щяха да имат достатъчно средства, за да повишат началните заплати, но изведнъж се оказа, че увеличението на цените на клиничните пътеки е нула процента, добави лекарят.
Университетските болници
Ако средствата, които болниците получават, се увеличат пропорционално на посочените в КТД суми, няма проблем, но ако ги няма тези пари, каквото и да е написано, е куха норма. Това каза проф. Красимир Иванов, председател на Асоциацията на университетските болници.
В търговските дружества, каквито са болниците, заплатата е величина, която е в резултат на приходите. Ако има повече пари, ще има по-високи заплати, но в противен случай няма откъде да дойдат тези заплати, независимо в кой документ какво е записано, допълни той. Няма управител, независимо каква е собствеността на лечебното заведение, който да не е амбициран хората му да получават високи възнаграждения. Колкото по-високи са възнагражденията, толкова по-качествени специалисти може да привлече и да задържи в болницата, добави проф. Иванов. Когато няма приходи, когато болницата има задължения, когато са повишени цените на всички консумативи и режийни разноски, а цените на клиничните пътеки не са променяни отдавна, не може да се постигнат тези заплати. След като приходите на болницата са по-малко от разходите, не може да се постигнат въпросните възнаграждения, добави проф. Иванов.
По думите му КТД е подписан от синдикатите, но нищо не зависи от тях и нито един от синдикатите не е защитавал по-високи цени на клиничните пътеки.
Частните болници
Тревога и несъгласие изразиха преди дни от Националното сдружение на частните болници в декларация до Надзорния съвет на НЗОК. Поводът е предложение за промени в Националния рамков договор, според което НЗОК няма да заплаща дейността на лечебните заведения, които не са изпълнили изискването минималните възнаграждения да съответстват на договорените с Колективния трудов договор за отрасъла. От сдружението посочиха, че източниците на приходи за болниците са ограничени до два – НЗОК и „крайно ограничените със закон форми на доплащане от пациентите“.
Спирането на плащанията от НЗОК към болниците, които не са изпълнили изискването, няма да повиши възнагражденията на персонала и вероятно „в кратки срокове, същият ще остане без работа заради фалита на търговското дружество“, допълниха от сдружението.
Според предварителна оценка, направена от дружеството, това ще засегне между половината до две трети от всички болници в страната, което ще лиши хората от достъп до болница.
Държавата не трябва да се меси на пазара на труда, а търсенето и предлагането на работната сила трябва да е водещо при определянето на възнагражденията на отделния служител или работник. Всеки опит за уравниловка под формата на минимални или максимални възнаграждения или съотношения между тях изкривява пазара на труда и означава несправедливо облагодетелстване на лошо работещите за сметка на добре работещите служители.
Помощ от Министерството на здравеопазването
През януари тази година парламентът прие законови промени, според които Министерство на здравеопазването (МЗ) ще може да финансира областните многопрофилни болници за активно лечение за поддържане готовността им за оказване на медицинска помощ при извънредни ситуации, аварии и катастрофи, включително основно за осигуряване на трудови възнаграждения на персонала и оперативни разходи за осигуряване на ток, вода, парно.
Субсидирането се извършва по критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването, която е обнародвана в Държавен вестник на 2 май 2023 г., казаха от МЗ.
Законодателят определя лечебните заведения, които попадат в обхвата на новата дейност, която ще се субсидира от бюджета на МЗ – многопрофилни болници за активно лечение със смесено държавно и общинско участие, а когато на територията на съответната област няма такова лечебно заведение, се субсидират многопрофилни болници за активно лечение със 100 на сто държавно участие в капитала.
В обхвата на наредбата попадат 26 многопрофилни болници за активно лечение със смесено държавно и общинско участие и една болница със 100 на сто държавно участие в капитала.
Екипът на МЗ е изготвил анализ на данните за необходимите средства на годишна база. Тъй като в рамките на бюджета на МЗ за 2023 г. не са налице възможности за осигуряване на допълнително необходимите средства, е необходимо да бъде осигурено допълнително финансиране с одобряване на допълнителни разходи по бюджета. След като Министерският съвет гласува допълнителните разходи, ще бъдат сключени договори с лечебните заведения за периода септември – декември 2023 г., допълниха от МЗ.
За постигане на устойчивост за следващите години, здравното ведомство е изготвило анализ на необходимите средства, които да бъдат отпускани по бюджета на МЗ, за да се гарантира финансовото осигуряване на дейностите.
Очаква се в първите дни на септември Националният рамков договор 2023-2025 г. да бъде подписан.
