Град Баня е нешлифован диамант и притежава голям потенциал за развитие, заяви директорът на НИНКН арх. Петър Петров пред жителите на града при представянето на резултатите от териториалната програма. Нейната цел е да установи какво се е случило с недвижимото културно наследство в населеното място през последните 30 години и да идентифицира нови обекти, които допринасят с качествата си за запазването на културната памет, градската среда и идентичността на града. Програмата, предвидена в Закона за културното наследство, започна едновременно в 5 общини. Първата открита среща беше в град Баня.
„Екипът на НИНКН е открил в архивите неизвестни досега документи и е изследвал огромен обем информация, допълващи историята на града. Атмосферата в залата не позволи на експертите да разкажат подробно за проучването. Местната администрация изказа поредица от спорни или неверни твърдения и се наложи експертите многократно да поправят заблудите, разпространявани сред местните хора”, съобщават от пресцентъра на НИНКН.
Резултатите от териториалната програма:
В град Баня към днешна дата има 10 защитени обекта от българското недвижимо културно наследство. 4 са в аварийно техническо състояние. Разрушават се. Сред тях са последните два оцелели хана – Барековият и Нановият, „хотелите“, в които са отсядали гостите на града в края на 19-и и началото на 20-ти век. Много стари ханове вече са разрушени необратимо и не могат да бъдат възстановени. На мястото на някогашното царско казино е построен хотел.
Идентифицирани са още 4 обекта, които имат качества и принос за историята и културата, облика и идентичността на града и могат да бъдат ресурс за икономика с висока добавена културна стойност.
Обектите са 3 сгради от Специализираната болница за рехабилитация, лесопаркът „Калето“, павираната улична мрежа и Царската жп гара с площада пред нея.
Започва процедура за изучаване, т.е. за събиране на още архивни документи, за огледи и за заснемане на екстериора и интериора. Институтът е изпратил в края на февруари уведомление до община Карлово и всички известни заинтересовани страни за началото на този процес и възможността да се запознаят с преписката, както изисква Административно-процесуалният кодекс (АПК). Само представители на болницата посетиха деловодството на НИНКН, за да разгледат документите и очакват проучването.
Кметът на община Карлово Емил Кабаиванов заяви, че Общинският съвет е гласувал против процедурата и ако не бъде спряна, ще я обжалва в съда. Арх. Петров отбеляза, че е странно местната власт да протестира срещу проучване и срещу изпълнението на действащ закон за опазване на недвижимото културно наследство.
Кой трябва да се грижи за паметниците на културата, попитаха жители на Баня. Според закона поддръжката е ангажимент на собствениците, а опазването на недвижимото културно наследство е отговорност на общинските кметове. НИНКН няма права да контролира състоянието на обектите, нито да ги поддържа.
Ще спрете ли инвестициите в Баня, попитаха местните граждани. Точно обратното, целта на събраната информация е да насърчи инвестициите с информация за потенциала на града, декларираха експертите.
Заблудата с паважите
Няколко павирани улици в града са запазени до наши дни. Паважите са поставени в първите години на XX в. благодарение на фабриканта Велизар Багаров, който показва Баня на цар Борис III и така в селото се появява дворецът „Къщата“ – един от 7-те двореца в България. Паважите са сред 4-те нови обекта, чиито огледи и заснемане предстоят, защото оформят градската среда и са част от атмосферата и облика на Баня.
Една от улиците – централната ул. „Карловска“, в момента се асфалтира с проектно финансиране. От други улици паважите отдавна са изчезнали.
Кое им е ценното на паветата? На всеки 10 години трябва да бъдат пренареждани. Такива аргументи в подкрепа на асфалтирането изказа жителка на града. Граждани бяха получили предварително невярна информация, че павираните улици ще имат 14-метрова охранителна зона и така законът ще ограничи, забави или спре ремонтите и строителството в съседство. Твърдението се основава на непознаване на закона и се отнася за недвижимо наследство, защитено преди 2009 г. без граници и предписания на опазване.
Никакви ограничения за сградите няма да бъдат наложени заради паважите, казаха експертите. Защитата би обхванала само паважите и бордюрите и не засяга околните сгради. Така е в София, в Пловдив, в Брацигово и във всеки друг град с павирани стари градски улици. По-различен е режимът, само когато и сградите по тези улици са защитени, но случаят в гр. Баня не е такъв.
Запазването на автентичните гранитни паветата ще позволи на гражданите да разполагат с тях, ако след време поискат да премахнат асфалта и да върнат улиците в оригиналния им вид.
Местен инженер обърна внимание, че паважите поемат половината дъждовна вода и предотвратяват наводненията.
Заблудата за парка
Ще бъдат ли спрени инвестиционните намерения в парка с минералните извори? Не – отговориха експертите. Паркът е защитен и в момента. Той притежава статут на археологическа недвижима културна ценност с категория „национално значение“ до неговото проучване. Водовземането от изворите и сега трябва да се съгласува по реда на ЗКН.
Според Общия устройствен план на Община Карлово в парка има обект, вписан в археологическата карта на България на базата на информация, предоставена от регионалния исторически музей.
Според община Карлово обаче в парка няма археологически останки. По време на извършения оглед експертите установиха липса на видимост. Местната администрация е можела да поиска археологическо проучване и проверка на данните, но до момента не го е направила.
