„Десатанизацията“ на Украйна: православието като оръжие в хибридната война на Кремъл
Автор: Ванеса Николова
Източник: Factcheck.bg
„Това е война на Рая против Ада“ – Александър Дугин;
„Аз наричам това свещена война“ – Владимир Соловьов.
През октомври 2022 г. към първоначално заявените цели от Русия във връзка с инвазията ѝ в Украйна – „денацификация“ и „демилитаризация“, беше прибавена и нова цел. В руските медии тя беше формулирана като спешна необходимост от „десатанизация“ на Украйна.
Темата за сатанинската природа на Запада е отдавна и добре разработена в пропагандната стратегия на Кремъл. Десетки публикации по въпроса, някои с претенциите за „научни“, могат да бъдат открити на страниците на „Изборски клуб“ и „Фонда за стратегическа култура“ – организации, смятани за официални трибуни на кремълската пропаганда. Александър Дугин, Валентин Катасонов и самият Владимир Путин развиват тезата за сатанисткия, морално деградирал Запад, на който единствено чистата, морално извисена и православна Русия може да се противопостави.
Не е изненада, че сега този наратив се приспособи, за да обслужва целите на Кремъл във войната с Украйна.
През последните месеци кремълската пропаганда разпространява дезинформация за ширещ се култ към Сатаната в Украйна, за враждебност към православната вяра, за гонения на православни християни и плаши с деградацията и разврата в Западния свят.
Сатанински ритуал в църква?
В началото на 2023 г. в социалните мрежи се разпространява видео, за което се твърди, че показва сатанински ритуали, провеждани в православна църква в Украйна.
Във видеото са заснети хора в различни традиционни украински и други костюми, които изнасят театрално представление, което се провежда в помещение, което прилича на православна църква. Кадрите се разпространяват и сред български потребители.
В повечето публикации видеото се представя като сатанински ритуал и оскверняване на църквата и православната вяра.
Всъщност става въпрос за украински народен обичай – вертеп, който се изпълнява по Коледа. Традицията представлява представяне на пиеси чрез куклен или игрален театър, свързани с историята на Рождество Христово. Целта на пиесите е да пресъздадат победата на доброто над злото, а думата вертеп се свързва с „тайното място“ на рождението на Христос.
Вертеп се изпълнява в Украйна от края на 16-и век. Въпреки забраната на СССР на всички религиозни елементи успява да оцелее и да остане част от украинските коледни традиции и до днес.
Ритуалът започва да възвръща своята популярност след анексирането на Крим и особено след началото на руската инвазия в Украйна.
Около 60% от украинците са православни християни. Те обаче принадлежат към две различни православни църкви. Проучване от 2020 г. установява, че 34% от украинците се определят като членове на Православната църква на Украйна (ПЦУ), докато 14% заявяват, че са членове на Украинската православна църква (УПЦ). УПЦ е приближена до Московската патриаршия, макар че след началото на войната УПЦ официално се разграничи от нея.
Религиозната картина в Украйна е сложна. След като страната става независима през 1990 г., в рамките на православното общество възникват различни лобита. Една част от тях настояват активно за независимост или поне повече автономия от Московската патриаршия. Докато СССР съществува, всички православни християни в Украйна принадлежат към Руската православна църква, като някои от тях се присъединяват към нея принудително след Втората световна война – основно последователите на Гръцката католическа църква в Западна Украйна.
След разпадането на СССР в Украйна се появяват три православни църкви. Най-голямата – Украинската православна църква (УПЦ), е приближена до Московската патриаршия, но е вътрешно автономна. Останалите две църкви започват да търсят независимост, тъй като се чувстват църковно и политически репресирани от Русия и искат своя собствена национална църква. През 2018 г. тези две църкви се обединяват в Православната църква на Украйна (ПЦУ).
Московската патриаршия е най-голямата и най-многобройната патриаршия в православния свят. Вселенската патриаршия със седалище в Истанбул, която изиграва ключова роля за формирането на ПЦУ, е другата най-голяма православна патриаршия. Вселенският патриарх Вартоломей I дълго време е призоваван от украински политици да се намеси в църковния конфликт в страната и да даде на православните християни в Украйна възможността да имат своя независима църква и да могат да избират религиозните си лидери. През 2018 г. той дава на ПЦУ църковна автономия, което води до късане на връзките с Москва. След това руското църковно лидерство прекъсва връзки и с всички православни църкви, признали независимостта на ПЦУ.
Случаят с УПЦ е по-различен. След инвазията на Русия в Украйна УПЦ обяви, че се отделя от Московската патриаршия, но процесът не е проведен формално съгласно каноничното право. Някои старши църковни служители от УПЦ са заминали за Русия след началото на войната, а други са разследвани за измяна в Украйна. Все пак повечето представители на Украинската православна църква (УПЦ) заклеймяват войната и не възприемат повече патриарх Кирил за свой духовен лидер.
Една от основните цели на Москва е да създаде внушението, че Православната църква на Украйна (ПЦУ) не отразява „традиционните ценности“ на православието. В същото Москва обвинява и Вселенската патриаршия в Истанбул, която проявява близост със Западния свят.
„Традиционните ценности“ на Руската православна църква
От началото на руската инвазия в Украйна патриарх Кирил говори в своите проповеди за това как Русия трябва да се защитава в Украйна и да се бори срещу „агресивните западни ценности“ – преди всичко според него секуларизма, плурализма и упадъка на традиционните ценности.
Според Руската православна църква войната в Украйна е отбранителна война, а народът на Украйна е съблазнен от западните „сили на злото“. Този разказ служи за теологично и идеологическо оправдаване на войната и позволява на Кирил да нарича руската инвазия „свещена война“. Той не е единственият, който употребява този термин. Телевизионни водещи и влиятелни фигури като чеченския лидер Рамзан Кадиров също са го използвали неведнъж.
Колкото до личността на патриарх Кирил, роден с името Владимир Гундяев, през февруари 2023 г. от разсекретени документи на федералния швейцарски архив в Берн става ясно, че през 70-те години на миналия век той е бил агент на КГБ в Женева.
Смята се, че Гундяев е вербуван от КГБ още на 18-годишна възраст. Той бързо се издига в църковната йерархия – на 23 години е дякон, а на 29 години е вече митрополит, макар канонът да изисква да е по-възрастен и за двете длъжности. Гундяев пътува много по време на Студената война, което по това време е възможно единствено с подкрепата на КГБ.
Руската православна църква отказва да коментира евентуалните шпионски активности на Кирил в Женева, а ССЦ казва, че „няма информация“ по въпроса.
Явната подкрепа на патриарх Кирил и на Руската православна църква за войната в Украйна не е изненадваща предвид близките връзки между църквата и Кремъл, в това число и президентът Владимир Путин.
На 6 февруари 2023 г. по време на тържественото отбелязване на годишнината от ръкополагането си за патриарх на РПЦ Кирил се обърна към Путин с думите: „Той е истински християнин, но не, за да го обичат хората или да гласуват за него, той е истински православен. (…) Невинаги нашите царе са били толкова православни, колкото е нашият сегашен президент“.
Патриарх Кирил се идентифицира изцяло с политическия режим в Русия и с елита около Путин. Вече повече от година той подкрепя агресивната война на Русия, появява се демонстративно на събития, организирани от Кремъл, дава благословията си за убийства и оправдава агресията на руската армия.
Киев: Русия използва храмовете за разпространение на пропаганда
През декември 2022 г. украинските тайни служби съобщават, че са открили „пропагандна литература“ в рамките на контраразузнавателна акция в свързани с Русия религиозни храмове на УПЦ. В официално съобщение се говори за открити паспорти, пропагандна литература и пропуски, издадени от руските окупационни власти.
От службите казват, че в откритите материали представители на Руската федерация отричат съществуването на украинския народ, неговия език и култура и поставят под съмнение суверенитета на Украйна.
В този смисъл един от обектите, към който украинската страна се отнася с най-голямо внимание от самото начало на войната, е седалището на УПЦ – Киево-Печерската лавра. Самата УПЦ се разграничава от Москва, но украинските служби подозират, че свещеници от лаврата разпространяват пропаганда и подкрепят руската инвазия.
През март 2023 г. украинското правителство нареди изселването на стотици свещени, монаси и студенти от манастира във връзка с разузнавателните акции, проведени от началото на руската инвазия. Срокът за напускане беше 29 март, като макар оказаната съпротива през последните седмици духовните служители изнесоха голяма част от имуществото си от манастира.
Освен това на 2 април украинските власти поставиха под двумесечен домашен арест игумена на Киево-Печерската лавра – митрополит Павел, като сред обвиненията е доказана възхвала на руските окупационни войски. Павел отрича вината си и определя случващото се като политически акт.
Руската пропаганда използва случаите с претърсвания на обекти на УПЦ и с изгонването на монаси от Киево-Печерската лавра, за да оправдае нуждата от „десатанизация“ на Украйна и да докаже, че властите в Украйна воюват срещу православието.
Един от най-скорошните случаи с разпространяването на „доказателства“ за враждебността срещу православието в Украйна е видео на горяща православна църква. То се споделя активно от проруски профили в социалните мрежи и се твърди, че става въпрос за църква в Миколаив, запалена от украинските националисти. Всъщност видеото е от 2013 г. и е от горяща църква в района руския град Астрахан.
В действителност Киев не воюва срещу православието, а срещу руското влияние, което си пробива път през своите изграждани в продължение на години връзки с УПЦ. Опитите на Русия да оправдае агресивната си война в Украйна през „свещени“ мотиви са безпочвени.
Български духовни лица също участват в разпространяването на руската пропаганда за това, че Украйна подлага на гонения православни християни. Популярност в социалните мрежи добива официално разпространено писмо на Ловчанския митрополит Гавриил, като най-често споделяният цитат от него е: „Който воюва против Украинската Православна Църква – воюва против Пастиреначалника Господа Иисуса Христа!“.
1 of 3
Войната на Украйна не е срещу православието, а срещу руската неоправдана агресия.
Русия често представя себе си като алтернатива на “деградиралия Запад”, като страна, която защитава “традиционните и православни ценности”. Докладите на престижни неправителствени организации обаче по-скоро показват, че Русия е много по-назад по показатели за човешките права и свободи от западноевропейските страни и САЩ, които упорито сочи с пръст. Според последния доклад на “Амнести Интернешънъл” в Русия се наблюдават неоправдани преследвания на религиозна основа на членове на Свидетелите на Йехова. Няма данни за подобни гонения на територията на Украйна.
Освен мобилизиране на вътрешната публика и влияние върху близката си чужбина, с пропагандата за необходимостта от “десатанизация” Кремъл преследва и друга, доста по-прагматична цел. Американски изледователи смятат, че една от целевите групи на кремълския наратив за сатанизма са консервативните избиратели в САЩ. Посланията на Москва за сатанинската природа на либералния Запад съвпадат с тези на QANON за сатанинските практики на демократите. Неслучайно темата влиза в официалния руски политически и медиен дневен ред малко преди провеждането на междинните избори в САЩ през ноември 2022 г.
Снимка на корицата: canva.com
