Търсете новата книга на Владимир Балчев, вече е на пазара

„Пловдив- по следите на отминалото” разказва забравени и неизвестни истории за града ни

Новата книга на историкът и автор на рубриката „Изгубеният град” в Под тепето Владимир Балчев- „Пловдив- по следите на отминалото” вече е на книжния пазар. В нея дългогодишният изследовател на пловдивската летопис разказва за забравени и почти неизвестни истории и за личности, свързани с историята на града.
Като това, че  битката за Пловдивския панаир между Пловдив и Варна , не е от днес, че историята на Гюро Михайлов  се  изучава във Френската военна академия,  за първия банков фалит в Пловдив и подкрепата на местни индустриалци, за центъра на Пловдив – някогашният и днешният.
 

Ето и епизод от книгата:

СТАРИЯТ ПАЗАР ЗАПОЧВАЛ ОТ МОСТА НА МАРИЦА

Чуждите пътешественици в старо време винаги започвали описанията на Пловдив с големия дървен мост над река Марица. Пълноводна била реката в миналото, зато­ва и мостът впечатлявал с размерите си. По него минавали всички кервани от Европа за Цариград, както и пътниците, които идвали от другата стра­на на Балкана. На това най-оживено място в началото на града се намирал паза­рът. По-точно – начало­то му. Продължението било към сегашната ап­тека „Марица", където била старинна построй­ка, наречена Шадрава­на.

Пазарът обаче не свършвал дотук. Непосредствено до него започвала Узун  чаршия (сега ул. „Райко Даскалов”). „От двете страни на тази улица има етаж върху етаж големи дюкяни, които красят този дълъг пазар” – пише през ХVII век Евлия Челеби. Източно от Куршум хан бил Малкия пазар, изобразен  в известната картина на Иван Мърквичка. Редица от млади жени в народ­ни носии предлагат най-различни птици. Тясна­та улица е задръстена от народ – някои се пазарят, повечето просто разг­леждат стоката. От едната страна на този пазар се намирал Кючюк хан (т.е. Малкия хан), от другата страна – Малкия шадраван. От шадравана тръгвали многобройните сергии и дюкяни на чаршията Тахта кале (днешната улица „Бенковски” в Капана). Малко по-нататък се намирал Безистена – масивна каменна сграда, в която се пазела най-ценната стока. Околните улици били покрити с навеси, издигнати на различни нива и така се осигурявало осветлението за сергиите. Тук били занаятчийските дюкяни на обущари, абаджии, ключари, калайджии и други. На изток от Безистена били бакалниците, т.е. големите колониални магазини, рибарските и месарските дюкяни, в южна посока продавали плодове, зеленчуци, сладкарски изделия. Наблизо била Куюмджийската (Златарската) чаршия.  Имало множество каменни маази (складове) за различни стоки. Масивните стени на тези складове често пъти преграждали пътя на огъня и спасявали Капана при стихийните пожари.

Вижда се, че пазарът в миналото заемал голяма площ. Всъщност става дума за един обширен пазарен комплекс. Евлия Челеби пише, че през XVII век един от управители­те на Пловдив отгова­рял за реда на целия па­зар. Отделните видове стоки се продавали на строго определени места, кантарите на търговците редовно се про­верявали, а охраната била поверена на специ­ален отговорник. За един такъв отговорник на охраната пише в малка книжка, издадена през 1800 г. в Будапеща. Единственият запазен екземпляр от нея се намира в музея на град Мишколц (Унгария). Авторът на книжката Константинос Георгиадис Куцикос известява, че през 40-те години XVIII в. охранител на пловдивския пазар бил някакъв при­шелец, който поради службата си на пазач бил наречен Пазвантоглу. Не се знае колко време престоял под тепетата, а само се посочва, че после пришълецът заел същата служба във Видин.  Всъщност книгата на Куцикос е посветена на внука на този при­шелец – прочутият уп­равител на Видин Осман Пазвантоглу, който в края на XVIII в. орга­низирал своя войска, сякъл собствени моне­ти и дори поддържал дипломатическа служ­ба.

По установена нез­найно откога традиция пазарът при моста на Марица се провеждал само в четвъртък. Про­дажбата един-единствен път седмично била наложена от търговци­те. Защото освен зелен­чуци, плодове и птици, по сергиите се предла­гали и всякакви други стоки. Селяни и занаят­чии от околността про­давали далеч по-евтино, отколкото търговците в дюкяните. Ако пазарът работел всеки ден, го­ляма част от собствени­ците и наемателите на магазини щели да фали­рат. Едва през 1923 г. пловдивските общинари разрешили в града да има и втори  пазарен ден – понеделник.

След Освобождени­ето пазарът останал на старото си място. Ако го определим с днешни мерки, сергиите се намирали точно насред магистралата между София и Цариград. Защото мостът бил единствен в града и през него преминавало цялото движение. Макар че все още нямало автомобили, а файтоните били най-бързото превозно средство, произшествията зачестили. Чашата преляла на 24 юли 1893 г., когато една каруца прегазила дете между сергиите. Три дена по-късно общинарите решили, че това повече не може да продължава. Така пазарът напуснал мястото, заемано от векове и се прехвърлил на днешния площад “Съединение”. Вестниците пишат, че това било най-калното място в Пловдив. Едва през 1901 г. кметът Христо Танчев се заел да насипе чакъл и пя­сък, за да създаде малко по-добри   условия   за продавачи и купувачи.

През 1925 г. обаче било решено точно на това  място да се издигне паметник на Съединението, а част от сергиите били изместени пред днешния Дом на младоженците и околните улици. Няколко години по-късно пазарът бил върнат на площада.

От 1985 г. Четвър­тък пазар, наследник на вековното тържище, е на днешното си място. Името му е останало от старо време, тъй като отдавна в Пловдив все­ки божи ден е пазарен, а не само четвъртък, как­то било в миналото.