Изкуствено създадена през 1987 г. пловдивска община започва да се дели 10 години по-късно
В историята ѝ има 2 победи и 1 загуба за отцепниците
Скоро Община „Родопи“ ще празнува 35-годишна възраст, но по време на съзнателния си живот тя е била третирана като „доведеното дете“ в семейството, или в най-добрия случай като изтърсакът. То се ражда на 17.11.1987 година с Указ № 3182 и винаги са му натяквали, че е заченато „in vitro“.
На територията на страната има общо 4 общини, чийто административен център е извън територията им – Община Добрич – селска, Община Тунджа и Община Марица – чийто общински център е извън територията им. Две от тези 4 сателити се намират в Област Пловдив, а управите им са в сърцето на града под тепетата. В изкуствено създадената „Родопи“ днес са включени 21 села. Но при ситуирането ѝ тя е имала в състава си и градове.
През август 1997 година в 3 от по-големите и респективно по-богати населени места в рамките на общината се провежда референдум за отделянето им. Тогава жителите на градовете Стамболийски, Кричим и Перущица гласуват „За“ административната си самостоятелност и напускат пределите на създадената 10 години по-рано сателитната на Пловдив териториална единица.
Тогава анализаторите напомнят, че с преработващите заводи от консервната промишленост Стамболийски и Кричим няма да имат никакви проблеми при финансирането, с което и местните власти се съгласяват за отделянето. Перущица малко по-трудно покрива тези изисквания, но успява. Тогава в процеса се пробва и село Куклен със завода за торове и КЦМ, но неуспешно, заради недостатъчно участие.
4 години след това кукленци преиграват мача и с Указ № 167/обн. 03.07.2001 г. и заедно със селата Гълъбово, Дабралък, Руен, Цар Калоян и Яврово гражданите казват своето „Да“ за отцепване на землища от Община „Родопи“ и създават нова община Куклен с административен център в тогавашното село Куклен. То е признато за град след 5 години с Реш. МС № 352/обн. 23.05.2006 г.
Опиянени от предишните два успеха, същата 2006-та г. гражданите на Ягодово поискаха с подписка да станат част от Пловдив. Село Ягодово се намира само на три километра от Пловдив и в него живеят около 3500 души. Те се аргументират, че така ще има възможност населеното място да се развива по-добре. Искат канализация, асфалт, градски телефони, работни места и по-добър живот.
Минават 3 години докато тогавашният областен управител издава заповед да бъде насрочена дата за референдума.
Жителите на Ягодово многократно заплашват с гражданско неподчинение заради отказите на Родопи за провеждане на референдум, пишат и писмо до съда в Страсбург за отказа на управниците да изпълнят решението на Върховния административен съд за провеждането му.
Припомняме, че на 15 декември 2009 г. валия е Иван Тотев. В мотивите си той посочва, че при отказа на община „Родопи“ да изпълни съдебно решение, като представител на държавата, той е в правото си да приложи закона. Като основен мотив в нея се посочва умишлено бездействие и незаконосъобразни действия на администрацията на община Родопи, относно желанието на жителите на Ягодово да се проведе референдум.
Заповедта обаче веднага е обжалвана от бившия кмет на „Родопи” Йордан Шишков, а от БСП поискаха оставката на Тотев. По-късно Административния съд отхвърли жалбата на кмета Шишков.
По това време вече областен е вече Здравко Димитров. Така Зико определя дата за допитването, на която жителите на село Ягодово да решат дали да станат пловдивчани. По това време кмет на Пловдив е Иван Тотев. Гласоподавателите от селото отговорят с „да“ или „не“ на въпроса: „Желаете ли отделянето на село Ягодово от община Родопи, област Пловдив и присъединяването на същото към община Пловдив, област Пловдив?“ на 29 юли 2012 година.
Резултатите се оказват пълно фиаско.
Статистиката сочи, че от 2800 души с право на глас, до урните са отишли 705 човека. От тях 612 са гласували за присъединяването на селото към Пловдив. 68 човека са гласували с „не”, а 27 бюлетини са невалидни.
Ягодово си остава в община „Родопи”, след 6 години чакане за референдум и съдебни битки.
Любопитен факт е, че в деня преди вота четирима жители на селото са арестувани за сбиване в ромската махала. Местните нападнали агитатор от пловдивския квартал Столипиново, който ги кандърдисвал за присъединяването към града с по 20 лева на калпак, а от Инициативния комитет за референдума отрекоха да имат връзка с това. В деня на допитването от ромската махала в Ягодово почти никой не упражни правото си на глас.
Коментарите:
„Резултатът не ме изненадва, очаквах го. Здравият разум в хората проговори и тези, които бяха против присъединяването не отидоха да гласуват. Хората ме познават и ми се довериха. Това е доверие към мен и кмета на Ягодово“, коментира тогавашният кмет на община „Родопи” Пламен Спасов.
„Жителите на Ягодово показаха разум и днешните резултати са категорични, че те искат селото да остане към община „Родопи“. По време на разяснителната кампания те разбраха плюсовете на това да бъдат жители на община Родопи. БСП години наред обясняваше плюсовете както и в административен план, така и тези при кандидатстване по европейски програми„, каза тогава Георги Гергов – Председател на Обл. С на БСП-Пловдив.
10 години по-късно Белщица върви по стъпките на Ягодово, прескачайки граничещото с Пловдив село Браниполе.
По-любопитното в случая е, че Браниполе първо надига глас да се отцепи от Родопи. Това се случи преди около 9 години. През 2013-та хората там заговориха за присъединяване към Пловдив. Тогава на общоселско събрание, възрастни и младежи се обединиха около твърдото намерение да предизвикат допитване за отцепване.
„Имаме всички основания да станем квартал на Пловдив, защото от табелата на селото до табелата на областния град има само един километър“, посочи на сбирката Атанас Вълков.
Надеждите, които изразиха хората бяха, че Браниполе ще ползва евтин градски транспорт, както и че в границите на Голямата община по-лесно ще получават финансиране по европейските програми. Създаденият Инициативен комитет изпрати писмо до председателя на Народното събрание за отделянето от община “Родопи” чрез промяна в закона, в което се напомняше, че до 1986 г. Браниполе е било част от район “Южен”. В крайна сметка до референдум не се стигна.
Още по темата вижте вижте в статията Въпроси и отговори за присъединяването на Белащица.
