Българското училище – образование или подигравка

Балканското влияние все повече изчезва, потъва не само в прашасалите, пожълтели, разпадащи се страници на учебниците, но и в съзнанието ни

Паулина Гегова

„О, неразумний юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин?“

Защо ли? А как да не?! Събитията от последната седмица в новите програми на българското образование, накараха много сънародници да се срамуват от държавата си. Всички се чудехме кога ще дойде и този момент, но вътрешно някаква надеждица ни караше все пак да вярваме, че в крайна сметка, той няма да настъпи. Да, ама не! 

Образователната система отново потресе и хвърли в шок и ужас народа, с новото решение от учебниците по история, литература и музика за IVти, VIти и VIIIми клас, да се премахнат едни от най-емблематичните и народно-психологически произведения от родното ни, многовековно съществуване. Министерството смята, че "История славянобългарска", "Хубава си моя горо", "Вятър ечи, балкан стене", "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" и "Къде си вярна ти, любов народна" вече не са нужни на подрастващото поколение. Че защо им е? Нали искаме да сме европейци, да следваме Запада и да навлизаме в "циливилизацията". Пък после искаме да говорим за просвета. Няма как, щом ни лишават от миналото ни, доказало се през вековете. 

Оказа се, че "Робинзон Крузо" и турските песни са по-образователни. Колкото и добро да е произведението на Дефо, обаче, то не може да измести една цяла нация и родолюбието, което толкова ни е нужно, особено сега, в тези тежки, мрачни времена за малката ни държава. Балканското влияние все повече изчезва, потъва не само в прашасалите, пожълтели, разпадащи се страници на учебниците, но и в съзнанието ни. 

Няма как да остана безпристрастна към случващото се, към потъпкването на принципите и националността ни. И тук не става въпрос за шовинизъм, а за съхраняване на традиции и почит към великите именни и безименни творци, положили основите на българското учение. Става въпрос за това да не забравяме кои сме били, от къде сме тръгнали, какво сме преживели и изтърпели. 

Така, като гледам, не програмата трябва да бъде сменена, а целият "движим имот" в Парламента. Да ме прощават другарите политици, но след толкова скандални прояви, срамни снимкови материали и абсурдни съдебни дела, се чудя как не осъзнават, че с всеки изминал ден губят все повече гласоподаватели. Държавното ни управление се превръща в латино сериал, и то от най-лошите, онези бозавите, ако изобщо има някакъв критерий. 

След няколко години България ще стане домакин на новата столица на културата. Прекрасно постижение, което набира все повече скорост. Но да не забравяме, че културата не се отразява само в настоящето, а и в миналото. Късайки парче по парче от него, след десетилетие или по-малко, когато дойде чужденец и пита: "А вие какво сте постигнали в световен мащаб" ще се изчервим и засрамено ще наведем поглед, а децата ни няма да знаят какво е написал Вазов, примерно. Това е бъдещето, което виждам, без да съм врачка. 

Народът е възмутен, гневен, а този гняв само ще се засилва. Защото, когато стъпваме отгоре си, а не сме жертва на съдбата и обстоятелствата, става наистина страшно. Посегателството над Ботев, изопачаването на исторически факти и новите определения за турското робство е кощунство, граничещо с престъпление. Да не разравяме гробове, които отдавна почиват в мир! Българските патриоти са светиня, а не мърша за лешоядите. 

"Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята…"

Сега, повече от всякога!